59
какво да направи.
– Трябваше ми малко Тома, ще го
почакам навън... ще го посрещна – ре-
че той и бързо изскочи от бараката.
Наистина след малко по улицата
се зададе Тома. Той приближи сму-
тен; Бранко побърза да му каже защо
е дошъл, но Тома го гледаше мълчали-
во, като че не е разбрал думите му.
– Ами ти свърши ли работа, дето
ходи? – попита го Бранко.
– Свърших, бях при едно момче... –
отвърна Тома, без да го погледне.
– Тома, защо ме лъжеш! – извика му
Бранко. – Аз бях у вас, знам от майка
ти всичко... Защо не си ми казал досе-
га... Бива ли така – уж сме приятели!
– Че какво да ти кажа – отвърна То-
ма просълзен. – От четири месеца
татко е без работа. Ходи по къщите
да нахвърля дърва и въглища. Какво-
то изкара – изядаме го. От две седми-
ци се разболя и мама... Дърва нямаме...
И малките са голи и боси... На`, така
сме. Затова и не те довеждах у дома,
Бранко...
Бранко помълча, бръкна в джоба си
и срамежливо подаде нещо на Тома.
– Тома, вземи това. Нека баща ти
купи хляб и каквото ви трябва друго.
Тома погледна в ръката си, видя
какво е и бързо го върна на Бранко.
– Че това са всичките ти пари за
шейната, Бранко... Как тъй... не мо-
же!... Не искам!
– Носи ги вкъщи, Тома! – извика му
сърдито Бранко. – Чуваш ли, не ми
трябват... Не ми трябва шейна!
Бранко се прибра у дома късно сле-
добед.
– Къде
е шейната? – попита го за-
чудена майка му. – Не хареса ли, или
нямаше такива?
– Купих – отвърна є Бранко сму-
тен. – Оставих я да я лакират. Утре
ще я взема.