85

Калинката

Царският син, като се връщал

един ден от лов, се отбил на един из-

вор да пие вода. При извора стояло

момиче със стомна в ръка. То било

прекрасно като месечинка. Царският

син го помолил да му подаде вода.

Момичето му подало стомната и го

погледнало. Погледът му запалил

сърцето на царския син и той обик-

нал момичето.

Щом девойката заминала, царс-

кият син поръчал на верните си хора

да я проследят и да видят в коя къща

ще влезе.

Един царедворец узнал къщата,

гдето влязла девойката. На порта-

та стояла стара жена. Царският чо-

век приближил и попитал жената

чие е това момиче.

– Наше е – отговорила жената сър-

дито.

Той се навел от коня и тихо є про-

шепнал, че царският син много харе-

сал щерка є, та ще дойде да я поиска

за царица.

– Нека дойде царският син, па то-

гава ще видим! – все така сърдито

отговорила жената.

Царедворецът не разбрал, че мо-

мичето било сираче и тази жена му

била мащеха. Жената си имала друго,

свое момиче, и него си обичала тя, а

сирачето мразела, защото било по-

добро и по-хубаво от нейната дъще-

ря. Тя клеветяла завареничето вся-

как пред баща му, той вярвал, карал

му се, а то горкото търпяло и мъл-

чало.

А сега, като чула злата жена, че

царският син го харесал, още повече

го намразила.

„Трябва да я погубя – рекла си тя, –

та да оженя моята дъщеря за царс-

кия син.“

И скроила хитрина как да погуби

бедното момиче.

Вечерта мъжът се върнал от ни-

вата. Жена му го посрещнала още по-

сърдита.

– Не искам вече дъщеря ти! – вик-

нала му тя още от портата. – Лоша

е, мързелива и срами вече къщата ни.

Отведи я в гората – вълци и мечки да

я изядат!

На бащата много му дожаляло за

детето, но се боял от злата си жена

и не посмял да є отвърне.

– Хайде – рекъл є, – чедо, да те водя

у лелини ти на гости.

Вървели, вървели, стигнали до една

гъста гора. Бащата рекъл:

– Стой тука, дъще, почакай ме, аз

сега ще дойда.

И оставил момичето самичко в го-

рата.

На другия ден дошли царските сва-