121
Не беше отдавна – сякаш вчера, нали,
в този клас първолаче попадна и ти.
Писахме букви. Съчинихме писмо.
Рецитирахме, пяхме в не едно тържество.
Мина втори клас. Трети се зареди...
Неизменно повтарях:
– По-добър ти стани!
Бяхме в Търново, в Ловеч, къде още не...
За герои прочути, за славни царе
разговаряхме. После планини и реки,
равнини, низини с карта ти прекоси.
Брахме билки. Посрещахме птичи ята.
Бяхме в снежни гори. Поиграхме в поля.
Смятахме дружно, чертахме... Дори
в куп състезания ти се яви.
Учихме още година. Виж ти!
Колко порасна и се промени!
Сериозен си уж, но си още дете.
Чух звънче от сребро – бие твойто сърце.
И сега те изпращам с учителски глас:
– Да живее задружният четвърти „в“ клас!
Анелия Янковска-Сенгалевич
Ти и аз в нашия клас
1. Кой разговаря мислено с чет-
въртокласника?
2. Какво е научил ученикът през
годините според текста?
в учебните часове
по време на учебните екскурзии
3. Препиши от текста думи и из-
рази, които показват какви спомени е
запазил героят на стихотворението.
4. Обясни как разбираш изречение-
то „Сериозен си уж, но си още дете“.
5. Защо учителят нарича класа
си „нашия клас“ и защо смята, че е
задружен?