13
В едно утро лятно със слънчице
златно гъсеничката отвори очи, по-
гъделичкана от ярките лъчи. Прозя
се, протегна се и си рече:
– Мммм, време за разходка е вече.
Ще тръгна полечка по тази пътеч-
ка, пък дано най-накрая се запозная с
някой, с когото да си играя!
– Скучно е да бъдеш сам
в този свят голям –
със приятели мечтая
аз да си играя...
Вървяла гъсеничката, вървяла,
вървяла... Зад тревите надзъртала
и си пяла, додето внезапно спряла.
Защо ли? Съзряла три буболечета
с червени елечета. Към тях приб-
лижила с усмивка мила.
– Привет, буболечета с червени
елечета! Аз съм гъсеничка. А вие,
простете, кои сте, кажете?
– Ние сме красивите калинки. И
това не са елечета, а пелеринки!
– Гледай колко сме модерни –
алени, на точки черни.
Бяхме с другите калинки
в школата за балеринки.
Ще завършим този танц
с пирует и реверанс...
– А пък ти си без червена пеле-
ринка... И си тромава за балеринка...
И изобщо не си за нас. На добър час!
Вървяла гъсеничката, вървяла,
вървяла... Зад тревите надзъртала
и си пяла, додето внезапно спряла.
Защо ли? Съзряла да жужи над цве-
тята златна девойка с гърненце в
ръката. Към нея приближила с усмив-
ка мила:
– Аз съм гъсеничка. А вие, прос-
тете, коя сте, кажете?
– Хей, пчелици-сестрици, елате
насам! Тази малка госпожица няма ли
срам? Представете си, коя съм, ме
пита! Нима не си чувала за медена
пита?
– Жу-жу-жин, жу-жу-жин,
кой лети под свода син?
Ние, златните пчелички
със работните ръчички.
Виж, от билки и цветенца
сбираме прашец в гърненца,
после си варим в пчелина
мед за цялата година.
Жу-жу-жин, жу-жу-жин,
идвай в нашия пчелин –
ще научиш тук подред
как се прави сладък мед!
– Но аз не мога да летя, а само
бавничко пълзя. Как да събера пра-
шец? Как да си варя медец?
– Че ти нищо не умееш! За какво
живееш? Поне да беше красива, че
златна рокля да ти отива...
Как гъсеничката
се събуди или
как се раждат пеперуди