Денят бе 20 април.

Нищо необикновено...

Часът към 8 и 30, обаче портите

на бай Ивановата къща се отвориха.

Удивително! Когато всичките ра-

ботници знаеха, че в тая къща, къ-

дето се намират апостолите, двама

души заедно не трябва да влизат,

за да не заподозрат нещо хората,

можете да си въобразите до каква

степен бяхме зачудени ние, когато

видяхме, че не един или двама души

влизат в нашето жилище, но всички-

те почти панагюрски комисари, на

брой около 10 – 12 души. В числото

на тия беше млад 25-годишен момък,

непознат за нас, на когото от по-

чернялото и прашно лице и от пок-

ритото му с пот чело твърде лесно

можеше да се види, че той иде от

дълъг път и твърде много е бързал.

– Какво се е случило, господа?

Защо сте се събрали толкова? – пи-

тахме ние с един глас. – Да няма

предателство?

– Такова нещо няма. Но работа-

та се е свършила вече... – отговори-

ха комисарите след няколкоминутно

мълчание.

– Не ме мъчете! Казвайте ско-

ро – викаше Бенковски гръмогласно.

Записки по

българските въстания

– Въстанието е вдигнато! – от-

говори Бобеков с развълнуван глас.

– Кой е видял това? Казвайте,

братя, ако сте истински българи! –

викаха апостолите.

– Писмо носим от Каблешков,

подписано с кръв – отговориха ня-

колко души от комисарите.

Едри сълзи като дъжд потеко-

ха от очите на всинца ни: всички

в един глас извикахме: „Бунт! На

оръжие!“. После Бенковски се хвърли

върху П. Бобеков, който произнесе

най-напред думата въстание, целуна

го и без да каже дума, което му бе

невъзможно, обърна се да прегърне и

своите другари, които така също се

заливаха със сълзи.

Аз не съм в състояние да предам

всичкото величие на тая картина.

– Писмото на Каблешков! Скоро

писмото! – викахме ние в един глас и

всеки си протягаше ръката да грабне

това писмо.

Съдържанието на писмото, което

най-после Бенковски прочете с висок

глас, гласеше следното:

„Братя!

Вчера пристигна в село Неджеб ага,

из Пловдив, който поиска да затвори

няколко души заедно с мене. Като бях

известен за вашето решение, стана-

ло в Оборищкото събрание, повиках

няколко души юнаци и след като се

(Откъс от „Въстанието в 1876 г. Панагюрище“)

ага

– почетно название на тур-

чин, господар