75
75
Формата на глагола
стоеше
(
Той стоеше там…
) за
1 лице,
единствено число, сегашно време –
стоя
– е негова
основна
форма
.
Когато изменяме глагола
стоеше
по лице, число и време (
аз
стоях, ти стоеше…
), го спрягаме. Спрежението се определя от
гласната, на която завършва глаголната основа за сегашно вре-
ме в 3 лице, единствено число.
Основна форма на глагола
–
формата на глагола за 1 л.
ед.ч. сег.вр.
Спрежение на глагол
а –
изменение на глаголната
форма по лице, число и
време.
Минало свършено време:
означава действия, кои-
то са завършени преди
момента на говоренето;
използва се като преобла-
даващо глаголно време в
текстове повествования.
Припомнете си кои глаголни времена сте изучили до пети
клас.
В изречението от „Бамби”
Той се роди сред гъсталака…
чрез гла-
голната форма
се роди
се представя минало действие, което е за-
вършило преди момента на говорене. Такива действия изразяват
и глаголите от текста
извика
,
отвърна
,
отлетя
. С
тях
се преда-
ват основни моменти в развитието на случката.
Се роди, извика,
отвърна
и
отлетя
са глаголи в
минало свършено време
.
-е
при глаголи от I спрежение (ухая – уха
е
);
Спрежение
-
и
при глаголи от II спрежение (стоя – сто
и
);
-а, -я
при глаголи от III спрежение (качвам – качв
а
;
стрелям – стрел
я
)
В „Бамби“ откриваме и други глаголи в минало време
– сто-
еше, олюляваше, гледаше
. Те изразяват действия, извършвани в
определен минал момент. От глаголните форми обаче не по-
лучаваме информация дали действията са приключени спрямо
миналия момент, за който се говори. Употребени са в разказа
при разкриване на детайли от описанието на Бамби.
Стоеше,
олюляваше, гледаше
са глаголи в
минало несвършено време
.
В откъса от „Бамби“:
– Какво хубаво дете! – извика свраката…
Сега свраката седеше кацнала на един клон наблизо
са използвани глагол в минало свършено време и глагол в минало
несвършено време. Чрез употреба на форми за двете минали
времена авторът последователно представя: 1) момент от
развитието на случката (
извика
); 2) елемент от описанието
на героя (
седеше
).
Минало несвършено време:
означава действия, мина-
ли по отношение на мо-
мента на говоренето, но
не са завършени спрямо
определен минал момент,
за който се говори;
използва се като преобла-
даващо глаголно време в
текстове описания.
Правопис
и
изговор
на глаголи в минало свършено и в минало
несвършено време:
глаголно време
пише се
изговаря се
минало
свършено време
дойдох
боядисах
дойдїх
бойадєсах
минало
несвършено време
знаех, знаеха
плетях, плетяха
знђех, знђеха
плетьђх, плетьђха
Сегашно, минало свършено,
минало несвършено и
бъдеще време използваме
съвместно в текста в
зависимост от целите и
предмета на общуването.
(Вж. Приложение № 8 на с. 130)
(Вж. Приложение № 8 на с. 130)
(Вж. Приложение № 8 на с. 130)