120

Тоз, който падне в бой за свобода,

той не умира: него жалеят

земя и небо, звяр и природа

и певци песни за него пеят...

Христо Ботев

Христо Ботев

(1848 – 1876)

Христо Ботев е една от

най-значимите личности на Бъл-

гария. Той е поет, журналист и

борец за национално освобож-

дение през Възраждането.

Роден е в Калофер. Учи в

Карлово, Калофер и в Одеса.

Завръща се за кратко време в

родния си град, но след една пла-

менна бунтовна реч, произнесе-

на на 24 май, оставането му в

България става невъзможно.

Емигрира в Румъния, къ-

дето заедно с Васил Левски се

занимава с революционна дей-

ност. Работи като печатар,

учител и журналист.

В навечерието на Април-

ското въстание като войво-

да организира чета. На 29 май

1876

г. Ботевата чета дръзко

„пленява“ кораба „Радецки“, пре-

минава Дунава и целува българ-

ския бряг. След храбри сраже-

ния Ботев пада убит на 2 юни

1876 г. във Врачанския балкан.

Поетът публикува 20 сти-

хотворения (

„Хаджи Димитър“

,

„Хайдути“

,

„На прощаване“

,

„Бор-

ба“

,

„Обесването на Васил Лев-

ски“

и др.), които са безспорен

връх в българската литература.

Я надуй, дядо, кавала,

след теб да викна, запея

песни юнашки, хайдушки,

песни за вехти

1

войводи –

за Чавдар страшен хайдутин,

за Чавдар вехта войвода –

сина на Петка Страшника!

Да чуят моми и момци

по сборове и по седенки,

юнаци по планините

и мъже в хладни механи:

какви е деца раждала,

раждала, ражда и сега

българка майка юнашка;

какви е момци хранила,

хранила, храни и днеска

нашата земя хубава!

Ах, че мен, дядо, додея

2

любовни песни да слушам,

а сам за тегло да пея,

за тегло, дядо, сюрмашко,

и за свойте си кахъри

3

,

кахъри, черни ядове!

Тъжно ми й, дядо, жално ми й,

ала засвири, не бой се,

аз нося сърце юнашко,

глас имам меден, загорски,

та ’ко ме никой не чуе,

песента ще се пренесе

по гори и по долища –

Хайдути

Баща и син