131

Легенда за рома

Михаил Георгиев

(Откъс)

Някога, може би преди хиляди годи-

ни, когато по върховете на големите

планини живеели боговете, а по полята

и горите щастливи и безгрижни хора,

когато всички деца се раждали в мир

и свободни, на върха на най-високата

планина в един голям и много красив

стъклено-кристален замък, откъдето

можело да се види всяко земно кътче,

живеели цар Баба и царица Дай. Най-

голямото щастие на цар Баба и цари-

ца Дай били трите им красиви като

звездици дъщери и един малък син на

име Ром. Призванието, което им било

отредило небето и боговете, не било

никак леко. Те трябвало при раждане на

дете, където и да било по земята, до

четиридесетия му ден да го орисат

предначертаят живота му. По света

се раждали много деца, но момичета-

та успявали да идат при всички. Не им

оставало време да починат и да се ви-

дят с малкото си братче, което тол-

кова много им завиждало, че били вина-

ги заедно и все на път, че се срещали с

толкова много хора. Момчето чувало

толкова много разкази за хората, че

тайно мечтаело да се срещне някога с

тях. Да, но съдбата на Ром, отредена

от боговете, била такава, че не бивало

да се среща с хората, защото щял да

им донесе нещастие. Не минало много

време и Ром подготвил таен план за

напускане на замъка. В една лятна го-

реща нощ той взел най-бързия кон на

баща си и препуснал към земния рай –

към хората. Пътувал дълго, минал през

много гори и поля, пресякъл дори Сре-

диземно море и стигнал величествения

град Александрия. Там той срещнал едно

много красиво момиче, в което се влю-

бил и му предложил сърцето си. Любов-

та им била толкова голяма, че дори и

не разбрали заклинанията

, които се

изсипали в една съдбовна за тях нощ.

Цар Баба бил разярен, разбирайки за бяг-

ството на сина си Ром, и в тази нощ

от небето се изсипали поройни дъждове

и гръмотевици и заедно с тях се носели

заклинанията.

Майчиното сърце на царица Дай

било съкрушено. Обляна в сълзи, след

всяко заклинание на цар Баба изпращала

по едно добро заклинание за сина си.

Цар Баба: – И никога да няма място

под слънцето за тях и поколенията им

напред.

Царица Дай: – И да бъдат много

щастливи.

Цар Баба: – И никой да не разбира

езика им по света.

Царица Дай: – И с пророчество хля-

ба да си изкарват.

Цар Баба: – И по прашни пътища

да ходят, и покрив над главата си да

нямат.

Царица Дай: – И хубаво да пеят, и

най-хубавите танци да са техни.

Цар Баба: – Гонени отвсякъде да бъ-

дат и хляба си да крадат.

Царица Дай: – Най-весели по нрав да

бъдат.

орєсвам

– предопределям бъдещето, съдба-

та на някого; орисия – съдба, предопределе-

ние

заклинђние

– израз с тайнствено значение,

молитва към въображаеми тъмни сили,

свързани със зли пожелания

С любимия и под храста е дом.

Азербайджанска пословица