Начинът, по който читателите приеха отделните
творби от този сборник, ме успокоява… Те с радост отбе-
лязаха, че простичките истории не са толкова прости, а
съдържат разумна поука, и че развлекателното повествова-
ние, в което са обвити, е избрано само за да се възприемат
по-леко от ума, да възпитават и забавляват едновременно.
Из предговора към сборника с приказки
„Случки, или Приказки от минали времена с поуки“
Шарл Перо е един от най-слад-
кодумните френски разказвачи. Макар че
е адвокат по професия, той става из-
вестен с вълшебните си приказки. Едва
ли има по света човек, който не е чувал
за Червената шапчица или за Пепеляшка.
Някои изследователи твърдят, че него-
вото творчество слага началото на ли-
тературата за деца.
През 1697 г. в една парижка книжар-
ница се появява книжка, която предиз-
виква изключителен интерес. Нейното
заглавие е „Случки, или Приказки от ми-
нали времена с поуки“. Тя има и второ,
по-шеговито, заглавие – „Приказки на
майка ми гъската“.
И до днес не се знае със сигурност
защо Шарл Перо издава тази книга от
името на сина си Пиер Дарманкур, но
вероятно е имал основателна причина.
Може би момчето е преразказвало по
свой начин чутите от баща си приказ-
ки и така му помага да се появят зав-
ладяващите истории за добри феи и
лоши орисници, за страховити великани
и омагьосани гори, за красиви принцеси
и храбри принцове.
Котаракът Наставник
1
,
или
Котаракът
в чизми
1
настђвник
– човек, който съветва, поучава някого и отгова-
ря за него
2
нотђриус
– длъжностно съдебно лице, което оформя и заве-
рява различни документи
3
адвокђт–
защитник на някого в съдебен процес
4
маншїн
– ушита във вид на ръкав кожа, служеща за топлене
на ръцете
Шарл Перо
(1628 – 1703)
Когато старият мелни-
чар умрял, синовете му на-
следили само една мелни-
ца, едно магаре и един
котарак.
Подялбата
направили сами – не
извикали нито нота-
риуса
2
, нито адвока-
та
3
, инак без време
щели да прахосат и
без това нищожно-
то бащино наслед-
ство... Най-големият
от братята взел мел-
ницата, средният –
магарето, а за най-
малкия останал ко-
таракът.
148