167

тици, стига само да се излюпиш от ле-

бедово яйце.

Сега младият лебед мислеше с ра-

дост за патилата, които беше пре-

живял. Благодарение на тях той можеше

да оцени още по-добре своето сегашно

щастие и всичкото великолепие, което

го окръжаваше.

А големите лебеди плуваха около

него и го милваха с клюновете си.

В тоя миг в градината влязоха ня-

колко деца. Те започнаха да хвърлят във

водата хляб и зърна, а най-малкото от

тях извика:

– Вижте, нов лебед!

– Да, дошъл е нов лебед! – ликуваха

другите и като пляскаха с ръце, започ-

наха да скачат от радост; сетне те

изтичаха при баща си и майка си, вър-

наха се отново с хляб и сладки, които

хвърлиха във водата, и закрещяха в един

глас:

– Новият е най-хубав от всички!

Толкова млад и толкова хубав! И ста-

рите лебеди наведоха глави пред него.

Тогава той се засрами и скри гла-

ва под крилото си. Той сам не знаеше

какво да прави; беше много щастлив,

ала не можеше да се гордее, защото

доброто сърце не познава гордостта.

Той си мислеше как го гонеха и му се

присмиваха, а сега всички го наричат

най-прекрасната от всички прекрасни

птици. Дори бъзовият храст свеждаше

клоните си право към него, а слънцето

светеше тъй топло и приятно! Тогава

той размаха криле, изпъна стройната

си шия и извика, замаян от радост:

– Да, такова щастие не съм съну-

вал, когато бях още грозно патенце!

Превод: Светослав Минков

ришеше на пролет. И ето, из гъсталака

на дърветата се показаха три велико-

лепни бели лебеда. Те шумяха с криле и

плуваха гиздаво

по водата. Патенцето

познаваше тия чудни птици. Обхвана го

някакво странно, тъжно чувство.

„Аз ще отлетя при тях, при тия

прекрасни птици. Те ще ме убият затуй,

че съм толкова грозно, а пък се осме-

лявам да се приближа до тях. Но нека

тъй да бъде! По-добре да бъда убит от

тях, отколкото да понасям щипането

на патиците, боя на кокошките и да

търпя всякакви лишения през зимата.“

И патенцето полетя, спусна се във

водата и заплува срещу великолепните

лебеди. Те го забелязаха, размахаха криле

и тръгнаха право към него.

– Убийте ме! – прошепна патенце-

то и като наведе глава към водата, за-

чака смъртта.

Ала какво видя то в прозрачната

вода? Своето собствено отражение, но

не някаква тъмносива птица, безобраз-

на и неподвижна, а бял, строен лебед.

Не е нещастие да се родиш сред па-

ликљвам

– изразявам буйно силна радост,

възторг

гєздав

– нагласен, облечен празнично, с нови

дрехи (в текста думата е употребена в

смисъл на изящен, прекрасен)