180

– Ама че съм разсеян – извика Хирон.

– За малко да забравя.

Извади от сакото си химикалка и ми

я подаде. Съвсем обикновен химикал за

еднократна употреба, с черен пълнител

и капачка. Едва ли струваше повече от

трийсет цента.

– Еха – измърморих без особен енту-

сиазъм. – Благодаря.

– Пърси, това е подарък от баща ти.

Пазя го от години, без да знам, че през

цялото време съм чакал теб. Но сега вече

предсказанието е ясно. Ти си избраният.

Спомних си екскурзията до музея, ко-

гато бях изпарил госпожа Додс. Хирон

ми беше хвърлил химикал, който се пре-

върна в меч. Възможно ли беше този…?

Махнах капачката и химикалът миг-

новено се удължи и натежа. След поло-

вин секунда вече държах лъскав бронзов

меч с двустранно острие, увита в кожа

ръкохватка и плоска ножница, инкрус-

тирана

със златни нитове

Това бе първото оръжие, чиято те-

жест усещах идеално балансирана в ръ-

ката си.

– Мечът има дълга и трагична ис-

тория, която няма нужда да ти разказ-

вам – рече Хирон. – Името му е Ана-

клусмос.

– Въртоп – преведох аз и сам себе

си изненадах колко лесно се оправях вече

на старогръцки. – Въртоп!

– Използвай го само в краен случай –

продължи учителят – и само срещу чу-

довища. Героите не бива да нараняват

простосмъртни, освен при самозащи-

та, разбира се, но този меч така или

иначе нищо не би могъл да им направи.

– Защо? – погледнах зловещото ос-

трие. – Как е възможно?

– Мечът е от божествен бронз. Из-

кован е от циклопите

и е закален в

дълбините на Етна

, а после е пото-

пен в река Лета

. Смъртоносен е за

чудовищата и за всички създания от

Подземното царство, стига те да не

те убият преди това. Но острието би

преминало през тялото на простосмър-

тен все едно то не съществува. Прос-

тосмъртните не са достатъчно важни,

за да ги убие. Но ти, като полубог, мо-

жеш да бъдеш убит и с божествени, и с

обикновени оръжия. В това отношение

си двойно по-уязвим.

– Хубаво е да го знам.

– Сега сложи капачката обратно.

Докоснах капачката до меча и Вър-

топ се смали до обикновен химикал.

Прибрах го в джоба, като си мислех

дано не го загубя, тъй като в училище

постоянно ми изчезваха химикалите.

– Спокойно, няма – каза Хирон.

– Какво няма?

– Да го изгубиш. Той е омагьосан ви-

наги да се появява в джоба ти. Пробвай.

Със свито сърце хвърлих химикала

надолу по склона и видях как потъва

сред тревата.

Хирон обучава Ахил,

Жан-Батист Реньо