Тримата братя и златната ябълка

Българска фолклорна приказка, преразказана от Елин Пелин

Една жена имала троица синове.

В двора растяло едно ябълково дър-

во, което в годината раждало по една

златна ябълка. Незнайна хала всяка го-

дина дохождала

нощно време и открад-

вала ябълката. Най-старият син рекъл:

„Мамо, аз ще вардя ябълката.“ Майка

му казала: „Е, синко, толкова години не

сме я опазили, та сега ли ще я опазим?“

– „Не, ще я опазим“ – казал синът и

отишъл да я варди. За да не заспи, той

взел една торба орехи да троши цяла

нощ. Ала той се залисал с орехите, хала-

та дошла и откраднала ябълката.

На другата година средният син ре-

къл на майка си: „Мале

, аз ще вардя

ябълката.“ Майка му отговорила: „Е,

синко, толкова години не сме я опази-

ли, та сега ли ще я опазим?“ – „Не, ще

я опазим“ – казал и отишъл да я пази.

За да не заспи, и той взел една торба

орехи да чука цяла нощ. Ала и той се

залисал с орехите, халата дошла и от-

краднала ябълката.

На третата година най-малкият

син рекъл: „Мале, дай на мене ножа, аз

ще отида да вардя ябълката.“ – „Иди,

сине!“ – казала майка му. Той отишъл

в градината, качил се на ябълката и се

скрил в клоните да чака.

Посред нощ се задало нещо като

мъгла, зафучало, затрещяло. Дошла ха-

лата и посегнала да вземе ябълката;

той я ръгнал с ножа и халата избягала.

Тогава синът взел ябълката и я зане-

съл на майка си. След това той пока-

нил братята си да отидат да намерят

халата. Като тръгнали по кървавите

следи, стигнали до една пещера. Малки-

ят брат казал: „Ха да спуснем едного

пещерата.“ Най-старият брат склонил

него да спуснат. Като го спуснали до

средата, се уплашил и заклатил въжето,

а другите го измъкнали.

Тогава средният склонил него да

спуснат. Като го спуснали до средата, и

той заклатил въжето, и него извадили.

След това малкият рекъл: „Аз ще сляза

долу; като поклатя въжето, спускайте

ме, спра ли – почакайте малко.“ Те го

спускали, спускали, докле слязъл до долу.

Там видял една къща. Когато погледнал

през прозореца, видял в стаята три

девойки. Едната си играела със злат-

на ябълка, другата също, а най-малка-

та нямала златна ябълка, та си играела

със златен плъх на златна тепсия. Той

се обърнал към нея и извикал: „Девой-

ко, отвори ми вратата да вляза.“ Една

от момите му отвърнала: „Върни се

назад! Майка ни ходи две години наред,

та ни донася по една златна ябълка, а

сега болна си е дошла; ако ти отворим

да влезеш, ще те глътне.“ Той рекъл:

„Или ми отворете, или ще разбия про-

зореца и ще вляза!“ Тогава станала най-

малката, та му отворила. Той влязъл и

убил халата. След това взел, та свързал

голямата девойка и заклатил въжето.

Братята му потеглили и я измъкнали

горе. Подире свързал средната, и нея

измъкнали горе. Когато останал с най-

малката и най-хубавата, той рекъл: „Да

те свържа и изнеса горе, братята ми

ще се скарат за тебе; ако аз се свържа

и изляза, ти пък не ще искаш да излезеш

после. Аз ще те свържа, а те, ако ме

обичат, ще ме изнесат...“

Тя му рекла: „Вземи този пръстен,

давам ти го; ако ме изнесат горе и се

Съдбата помага на смелите.

Латинска мъдрост