Пролет

Тя е дошла откъм крайния кладенец,

позлатила е пръстените на желязната

верига, навела се над кофата, намокрила

ясно чело и силно я люшнала във възду-

ха.

Почукала с припрени пръсти по вра-

тата на малката воденичка — събудила

Миха воденичаря. (…)

Промъкнала се през върбичките и

тичешком влязла в село. (…) Разнесла

е по улиците топъл син лъх. Хлопнала

лудо вратнята и се втурнала в широкия

равен двор на дяда Дима Хайдутина.

Черното куче, което лежало под стря-

хата, скокнало, догонило я и я сръфа-

ло. Тя изпищяла, прескочила харманския

плет, минала в градинката, навела се и

проляла ясни детски сълзи над сините

зюмбюли и червените иглики. Сливи-

те посипали русата є коса с упоителен

прашец.

Ходила е по хармана — за да отпе-

чата стъпките си. Целувала е клонче-

тата и когато през сълзи се засмяла

— зелените пъпки се пукнали. Скочила

е над плевника, уловила се за черничевия

клон и се залюляла — вдигала се нагоре,

падала надоле, — докато клонът изпра-

щял, счупил се и тя паднала на покрива.

(…) Втурнала се е надолу по ливадето.

Разбудила е пеперудките и лястович-

ките. (…) Слязла край реката, отсякла

една върбова пръчка, направила свирка

и писнала:

— Чичо пе! Чичо пе! Чиииичо!

Прочетете откъса от художест-

вения текст „Пролет“ и научния текст

„Пролетта – един от годишните сезо-

ни“. Това ще ви помогне да разберете

същността на художествената лите-

ратура и разликата между нея и науч-

ния текст.

Художествената

литература

В художествената литература (в

приказките, в стихотворенията, в разка-

зите) се говори за човека, за човешките

радости и скърби, за човешките преживя-

вания и чувства, за историята и случки-

те в човешкия живот, за природата и др.

художествената

литература

всичко е показано конкретно, образно,

картинно.

Образ

е всяко нещо, което е конкрет-

но обрисувано. Представено е така, че

читателят може да го възприеме със се-

тивата си (зрение, слух, обоняние...).

В художествената литература всич-

ко може да бъде конкретно представе-

но – да бъде показано като образ. Неща,

които няма как да докоснем и видим

като страх, воля, тревога, мъка, любов,

спомен и други, могат да бъдат така из-

образени, че да се „изправят“ пред очи-

те на читателя.

Ето три художествени образа от

стиховете на поета П. К. Яворов:

мъка –

„… рани разяждат ранени сърца…“

(„Арменци“)

гняв –

„… огън в очите разсъдък суши…“

(„Арменци“)

радост –

„… усмивка цъфне на лицето.“

(„Градушка“)

Писателят си служи с измислица, ко-

гато създава текстовете си. Той фанта-

зира, съчинява случки, събития, герои. В

художествения текст всичко е възмож-

но: пролетта да е изобразена като мла-

да девойка, вълшебното килимче може

да лети, цветята да пеят и танцуват,

тиквата да стане каляска.

Читателят знае, че в художествения

текст има измислица, но я приема, защо-

то разбира, че това е начин писателят да

покаже всичко конкретно пред очите му,

да го оживи и да го представи по-красиво.