Пролетта –

един от годишните сезони

Пролетта е един от четирите сезона. Астро-

номически тя започва с пролетното равноденствие

(около 21 март в Северното полукълбо и 23 септем-

ври в Южното (…). Пролетните месеци са март, ап-

рил и май (…).

През пролетта дните започват да стават по-дъл-

ги от нощта, температурите се повишават, приро-

дата се връща към активен живот. Първите харак-

терни цветя за сезона са кокичетата и минзухарите.

Дърветата започват да цъфтят и се покриват с лис-

та. Тревата пониква. През пролетта пада утринна

роса. Внезапно падналите дъждове бързо се сменят

със слънце.

Из eнциклопедия

Кое отличава пролетта

като един от годишните се-

зони според научния текст?

Прочетете от двата

текста изреченията, които

представят едни и същи све-

дения за пролетта. Начер-

тайте таблицата в тетрад-

ките си и я попълнете, като

следвате образеца:

Пролетта в

разказа

Пролетта

в научния

текст

… разнесла

топъл дъх

… темпера-

турите се

повишават

Сливите по-

сипали руса-

та є коса с

упоителен

цветец.

Дърветата

започват да

цъфтят

Защо пролетта е показа-

на като млада, пъргава и ве-

села девойка, а не като стара

жена?

Какво постига авторът,

като представя пролетта

като жива?

Сравнете начините, по

които говорят авторът на

художествения и авторът на

научния текст (Виж „Какво е

художествена литература“, с.

6).

В кой текст авторът си

служи с образи?

Защо в художествения

текст пролетта може да

бъде показана като девойка,

а в научния не може?

Каква е ролята на из-

мислицата в художествения

текст? Защо в научния текст

тя не се допуска?

Да

разчетем текста

А един гълъб изскочил от гората, пръпнал над глава-

та є, ударил русата є коса с крило — за да я изплаши.

— Гу-гу! Гу-гу!

И тя се втурнала низ полето. Че като викнала, че

като заплакала — реве, та се къса. Поръсила нивите

със сълзи. (…)

После пак се засмяла.

Коя е тя? Защо ходи между нас? Никой не я вижда,

а всички я познават. Тя е зашеметила цялата земя.

Иде тая сутрин — влиза направо през прозореца.

Коя е тя? Минала е навсякъде. Незнайна жена със

зелени замайващи очи, (…) където е стъпил нейният

крак — вредом е разцъфнал синчец.

Ангел Каралийчев