ФОЛКЛОРЕН/
ТРАДИЦИОНЕН
КАЛЕНДАР
КАЛЕНДАРИТЕ
От най-дълбока древност хората се опитвали да изме-
рят времето и да подредят повтарящите се цикли
1
– ден
и нощ, зима, пролет, лято, есен. Това било жизнено необхо-
димо за тях, за да планират трудовите си дейности и да
знаят дните, когато трябва да отдадат почит на бого-
вете.
От незапомнени времена хората обожествявали две-
те най-ярки светила – Слънцето и Луната. Наблюдавали
движението им и забелязали техните повтарящи се месеч-
ни и годишни цикли. Особено голямо внимание обръщали на
моментите, когато денят е най-къс, най-дълъг или е равен
на нощта. Така всеки народ възприел свой календар, ориен-
тиран спрямо Слънцето (
слънчев
), спрямо промяната във
формата на Луната (
лунен
) или спрямо двете небесни тела
(
слънчево-лунен
).
Думата
календар
е латинска и означава „всеки първи ден
от месеца“. Днес я използваме с две значения:
• Първо, с нея назоваваме специална
система за измерване
на времето
.
• Второ, с нея наричаме
особен вид таблица
, в която по-
следователно са изброени всички дни и месеци на една го-
дина.
Дните в годината се делят на
делници
и на
празници
.
•
Делникът
е ден, в който хората работят и извършват
обичайните си всекидневни задължения. Според народните
представи през делничните дни времето се движи от ми-
нало към бъдеще –
линейно
.
•
Празникът
означава свободно, „празно“ от работа вре-
ме, което човекът отделя за почивка и общуване със се-
мейството и рода. Това е време, в което се отдава почит
на божествата, като се изпълняват специални
обичаи
и
ри-
туали
, наследени от родителите. Предците ни са вярвали,
че за разлика от делничното време, празничното се движи
в кръг.
1
цєкъл
– период от време, след който се повтарят едни и
същи явления
1.
Какви значения има дума-
та „календар“?
2.
Какви видове календари
съществуват?
3.
По какво се различават
делниците от празниците?
92
Захари Зограф, Колелото на живота.
Фреска от църквата „Св. Преображение
господне“ в Преображенския манастир край
Велико Търново