Защо е тъжно лястовичето в старото гърне?

Какво нещастие е сполетяло малкото пиленце през лятото?

В коя част на разказа проличава най-ярко майчината любов?

Защо чувствата между деца и родители винаги са толкова

силни?

Заромоля дребен есенен дъждец. Жълтият листак в

градината светна. Големите гроздови зърна под лозни-

цата набъбнаха и кожицата им взе да се пука. […]

Сви се малкото птиче-лястовиче в дъното на гърнето

и затрепери от студ и мъка. Всички си отидоха… Оста-

виха го само в дъното на гърнето, защото беше сакато и

не можеше да лети. През лятото избухна пожар в къща-

та, под чиято стряха майка му беше свила гнездо. Дока-

то старата лястовичка смогна да грабне рожбата си от

огъня, един въглен падна в гнездото и парна лястовичето

по дясното крило. Голото пиле примря от болка. […]

Търкулна се лятото. […]

Една сутрин старата лястовичка смъкна своята са-

ката рожба в градината и рече:

– Мило дете, ние днес ще заминем на юг. Ти не можеш

да летиш. Затуй ще останеш тука, ето в онуй гърне

съм ти нагласила мека перушина. Там ще лежиш. А кога-

то огладнееш, излез навън и си клъвни нещо. […]

Занизаха се мрачни дни. Заваля дребен дъждец. Една

дъждовна капка се търкулна по най-долния листец на

цвета и се нагласи да падне. […]

– Голям път изминах. […] Аз не съм дъждовна капка: аз

съм сълза. […] Историята на моя живот е къса. Преди

девет дена уморена и насълзена лястовичка кацна върху

мачтата на един голям океански параход. Аз стоях в

дясното око на кахърната птичка. С немощен глас про-

дума лястовичката на вятъра:

– Братко ветре, когато ходиш над света, ако минеш

през България, отбий се при моето сиротно пиле и му

кажи да се пази от черния котак, който се върти в гра-

дината. […]

Сърцето на сакатото лястовиче се обърна. Стана

бърже, отвори човка и пое отмалялата майчина сълза.

– Благодаря ти, майчице! – прошепна то, легна си в

перушината и заспа, затоплено от сълзата, сякаш беше

под майчините си криле.

Ангел Каралийчев

Български писа-

тел, автор на

разкази, повес-

ти, приказки,

един от най-талантливите твор-

ци в нашата литература за деца

и юноши.

лознєца

– лозово дърво, вдиг-

нато да се увива по дървена

или желязна рамка; лоза, асма

кахњрен

– загрижен,

тревожен, угрижен

Майчина сълза

Ангел

Каралийчев

(1902 – 1972)

Предстои да се запознаете

със строежа на езика.

Ще разберете какво

представлява ситуацията, в

която протича общуването.

ЕЗИКЪТ – СРЕДСТВО ЗА ОБЩУВАНЕ