138

Абсолютна височина

– разстояние-

то по вертикала от морското равни-

ще до дадена точка на сушата.

Айсберг

– голям плаващ леден блок,

откъснал се от континентален ледник.

Акватория

– пространство от воден

басейн или част от него с естестве-

ни, изкуствени или условни граници

(например акватория на море, езе-

ро, залив и др.).

Архипелаг

– група от по-големи и

малки острови, обикновено с една-

къв произход.

Атмосфера

– външната въздушна

(газообразна) обвивка на Земята.

Атмосферно налягане

– налягане-

то на въздуха върху земната повърх-

ност.

Атол

– нисък пръстеновиден кора-

лов остров.

Барометър

– уред за измерване на

атмосферното налягане. Най-широ-

ко разпространени са живачните ба-

рометри.

Безотточна област

– област, в която

водите не се оттичат към друг басейн.

Биосфера

– живата обвивка на Зе-

мята, всички живи организми заедно

със средата си на обитаване.

Бордеи

– бедни пренаселени квар-

тали на големите градове с тежки ус-

ловия за живот.

Брегова линия

– границата между

сушевата и водната повърхност.

Бряг

– ивица от сушата, върху коя-

то действа водата.

Велики географски открития

– об-

хващат периода от началото на XV

век до XVIII век, когато европейски-

те кораби пътуват по света в търсе-

не на нови търговски пътища. Това

води до откриването на земи,

непознати до този момент.

Вододел

– граница между два водос-

борни басейна.

Водосборен басейн

– територията, от

която дадена река събира водите си.

Време

– състоянието на атмосфера-

та на дадено място за определен мо-

мент или период.

Вулкански острови

– острови, въз-

никнали в резултат на вулкански из-

ригвания на дъното на океаните и

моретата. Обикновено това са по-

казващи се над водата конуси на

вулкани.

Въздушни маси

– голямо количес-

тво въздух с еднакви свойства.

Външни земни сили

– слънчево

греене, течащи и морски води, вя-

тър и др. Променят вида на земната

повърхност.

Вътрешни земни сили

– пораждат

се от голямата топлина и налягане

във вътрешността на Земята. Предиз-

викват изригване на вулкани и поя-

ва на земетресения.

Вятър

– движението на въздуха от

места с високо към места с по-ниско

атмосферно налягане.

Географска дължина

– разстояние-

то от Гринуичкия меридиан на запад

или на изток до която и да е точ-

ка на земната повърхност, измере-

но в градуси.

Географска зоналност

– законо-

мерно изменение на природните

елементи от Екватора към полюсите.

Географска карта

– мащабно нама-

лено изображение на земната по-

върхнина или на част от нея върху

плоскост с условни знаци.

Географска ширина

– разстоянието

от Екватора на север или на юг до

която и да е точка от земната по-

върхност, измерено в градуси.

Географски атлас

– сборник от

географски карти с различно съдър-

жание, подредени по определен на-

чин: по страни, по континенти, по

вид на картите и др.

Географски координати

– географ-

ската дължина и географската ши-

рина представляват географските

координати на дадена точка от зем-

ната повърхност.

Глобални цели

– задачите, които

си поставят хората от всички стра-

ни за подобряване на условията за

живот на планетата ни.

Глобус

– изображение на земното

кълбо в умален вид.

Гори в умерения пояс

– природна

зона, включваща гори от широко-

листни видове, гори от

иглолистни

видове и смесени гори.

Градус

– (на латински: gradus –

скално деление, стъпка, степен)

единица за измерване на равнинен

(плосък)

ъгъл,

представляваща

1/360 от пълния кръг. При измерва-

нето на ъглите традиционно се из-

ползва шестдесетична система за

изчисление. По аналогия с деление-

то на часа като интервал от време

градусът се дели на 60 минути ('), а

минутата — на 60 секунди (").

Градусна мрежа

– системата от па-

ралели и меридиани на дадена кар-

та или глобус, с помощта на които

се определя географското положе-

ние на даден обект.

Гъстота на населението

– средният

брой на жителите на 1 km

Делта

– разклонено на ръкави реч-

но устие.

Депресия

– равнина, лежаща под

морското равнище.

Дъждомер

– уред за измерване на

количеството на валежите.

Държавна територия

– част от

земната повърхност, включваща

вътрешните и крайбрежните води,

земните недра и въздушното прос-

транство над нея.

Екваториални гори

– природна зо-

на, която обхваща земите около Ек-

ватора и се отличава с гъсти влаж-

ни гори.

Естуар

– устие на река с формата

на фуния.

Залив

– част от океан или море,

вдаваща се навътре в сушата.

Земеделие

– стопанска дейност,

която се дели на растениевъдство

и животновъдство.

Земна ос

– мислена линия, която

свързва Северния и Южния полюс и

около която Земята се върти.

Климат

– многогодишният режим на

времето на дадено място.

Климатограма

– графично изобра-

жение, показващо изменението на

климата на определено място за оп-

ределен период.

Колония

– страна, която няма по-

Речник

Със син цвят са отбелязаните но-

ви понятия и термини по учебна-

та програма за 5. клас.

138