138
Абсолютна височина
– разстояние-
то по вертикала от морското равни-
ще до дадена точка на сушата.
Айсберг
– голям плаващ леден блок,
откъснал се от континентален ледник.
Акватория
– пространство от воден
басейн или част от него с естестве-
ни, изкуствени или условни граници
(например акватория на море, езе-
ро, залив и др.).
Архипелаг
– група от по-големи и
малки острови, обикновено с една-
къв произход.
Атмосфера
– външната въздушна
(газообразна) обвивка на Земята.
Атмосферно налягане
– налягане-
то на въздуха върху земната повърх-
ност.
Атол
– нисък пръстеновиден кора-
лов остров.
Барометър
– уред за измерване на
атмосферното налягане. Най-широ-
ко разпространени са живачните ба-
рометри.
Безотточна област
– област, в която
водите не се оттичат към друг басейн.
Биосфера
– живата обвивка на Зе-
мята, всички живи организми заедно
със средата си на обитаване.
Бордеи
– бедни пренаселени квар-
тали на големите градове с тежки ус-
ловия за живот.
Брегова линия
– границата между
сушевата и водната повърхност.
Бряг
– ивица от сушата, върху коя-
то действа водата.
Велики географски открития
– об-
хващат периода от началото на XV
век до XVIII век, когато европейски-
те кораби пътуват по света в търсе-
не на нови търговски пътища. Това
води до откриването на земи,
непознати до този момент.
Вододел
– граница между два водос-
борни басейна.
Водосборен басейн
– територията, от
която дадена река събира водите си.
Време
– състоянието на атмосфера-
та на дадено място за определен мо-
мент или период.
Вулкански острови
– острови, въз-
никнали в резултат на вулкански из-
ригвания на дъното на океаните и
моретата. Обикновено това са по-
казващи се над водата конуси на
вулкани.
Въздушни маси
– голямо количес-
тво въздух с еднакви свойства.
Външни земни сили
– слънчево
греене, течащи и морски води, вя-
тър и др. Променят вида на земната
повърхност.
Вътрешни земни сили
– пораждат
се от голямата топлина и налягане
във вътрешността на Земята. Предиз-
викват изригване на вулкани и поя-
ва на земетресения.
Вятър
– движението на въздуха от
места с високо към места с по-ниско
атмосферно налягане.
Географска дължина
– разстояние-
то от Гринуичкия меридиан на запад
или на изток до която и да е точ-
ка на земната повърхност, измере-
но в градуси.
Географска зоналност
– законо-
мерно изменение на природните
елементи от Екватора към полюсите.
Географска карта
– мащабно нама-
лено изображение на земната по-
върхнина или на част от нея върху
плоскост с условни знаци.
Географска ширина
– разстоянието
от Екватора на север или на юг до
която и да е точка от земната по-
върхност, измерено в градуси.
Географски атлас
– сборник от
географски карти с различно съдър-
жание, подредени по определен на-
чин: по страни, по континенти, по
вид на картите и др.
Географски координати
– географ-
ската дължина и географската ши-
рина представляват географските
координати на дадена точка от зем-
ната повърхност.
Глобални цели
– задачите, които
си поставят хората от всички стра-
ни за подобряване на условията за
живот на планетата ни.
Глобус
– изображение на земното
кълбо в умален вид.
Гори в умерения пояс
– природна
зона, включваща гори от широко-
листни видове, гори от
иглолистни
видове и смесени гори.
Градус
– (на  латински:  gradus  –
скално деление, стъпка, степен)
единица за измерване на равнинен
(плосък) 
ъгъл,
представляваща
1/360 от пълния кръг. При измерва-
нето на ъглите традиционно се из-
ползва  шестдесетична система  за
изчисление. По аналогия с деление-
то на часа като интервал от време
градусът се дели на 60 минути ('), а
минутата — на 60 секунди (").
Градусна мрежа
– системата от па-
ралели и меридиани на дадена кар-
та или глобус, с помощта на които
се определя географското положе-
ние на даден обект.
Гъстота на населението
– средният
брой на жителите на 1 km
2
.
Делта
– разклонено на ръкави реч-
но устие.
Депресия
– равнина, лежаща под
морското равнище.
Дъждомер
– уред за измерване на
количеството на валежите.
Държавна територия
– част от
земната повърхност, включваща
вътрешните и крайбрежните води,
земните недра и въздушното прос-
транство над нея.
Екваториални гори
– природна зо-
на, която обхваща земите около Ек-
ватора и се отличава с гъсти влаж-
ни гори.
Естуар
– устие на река с формата
на фуния.
Залив
– част от океан или море,
вдаваща се навътре в сушата.
Земеделие
– стопанска дейност,
която се дели на растениевъдство
и животновъдство.
Земна ос
– мислена линия, която
свързва Северния и Южния полюс и
около която Земята се върти.
Климат
– многогодишният режим на
времето на дадено място.
Климатограма
– графично изобра-
жение, показващо изменението на
климата на определено място за оп-
ределен период.
Колония
– страна, която няма по-
Речник
Със син цвят са отбелязаните но-
ви понятия и термини по учебна-
та програма за 5. клас.
138