Вътрешните и външните земни сили действат едновременно

и постоянно и променят външния облик на земната повърхност

и строежа на земната кора. Така се формира релефът.

Форми на земната повърхност.

Земната повърхност се от-

личава с изключително разнообразие на формите на релефа.

Релефът оказва пряко влияние върху климата, водите, почвите,

растителния и животинския свят. Влияе и върху различните сто-

пански дейности на хората.

Дайте примери

Абсолютна и относителна надморска височина.

Формите

на релефа са с различна височина, докато равнището на всички

океани и морета се приема за постоянно и се бележи с 0 m ви-

сочина.

Височината на всяка земна форма, измерена спрямо морско-

то равнище, се нарича

абсолютна височина

. А височината на

една земна форма, измерена спрямо друга, по-ниска земна фор-

ма, се нарича

относителна височина

(фиг.9). На географските

карти се означава абсолютната височина на земните форми.

Това позволява да правим сравнение между тях по височина.

Видове земни форми.

В зависимост от външния вид се разли-

чават три групи земни форми:

равнинни

изпъкнали

вдлъбнати

Към равнинните се отнасят низините и равнините.

Низините

(фиг.12) са плоски и равни с различна площ, но с надморска ви-

сочина до 200 m. Например най-голяма у нас е Горнотракийската

низина.

Къде другаде в България има низини?

Равнините

(фиг.11) са обширни части от земната суша с рав-

на или хълмиста повърхност. Например западната част на Ду-

навската равнина е плоска и равна, а източната е хълмиста.

Низините и равнините са най-удобните за заселване места.

Те са покрити с плодородни почви и обикновено се пресичат от

пълноводни реки. През тях лесно се прокарват пътища и канали.

Към изпъкналите земни форми се отнасят хълмовете, пла-

тата и планините.

Хълмовете

са изпъкнала форма с неголяма

площ и надморска височина до 500 m – например хълмовете

из Дунавската равнина.

Платата

са изпъкнали форми със за-

равнено било и стръмни склонове (фиг.10). Например у нас има

много плата в Предбалкана. Височината на платата е различна:

Шуменското плато у нас е с надморска височина от 500 m, а във

високите планини Анди на Южна Америка има плата, високи

над 4000 m.

Планините

са изпъкнали форми с над 500 m н.в. Те имат ясно

изразени подножие, склонове, било и върхове. В зависимост

от надморската височина се поделят на ниски (до 1000 m н.в.),

средновисоки (до 2000 m н.в.) и високи (над 2000 m н.в.) (фиг.13).

Например у нас ниска планина е Сакар, средновисока – Средна

гора, а висока – Рила. Най-високата планина на Земята е Хима-

лаите с връх Еверест (8848 m). Билата и върховете на най-висо-

ките планини са покрити с вечни снегове и ледници.

Според външния си вид планините могат да са верижни като

Стара планина, или куполообразни като Витоша.

Към вдлъбнатите земни форми се отнасят депресиите, котло-

вините и долините.

Фиг.9. Определяне на относителна

височина

Фиг.10. Шуменското плато