110

Силата на народните трибуни

След прогонването на последния римски цар било положе-

но началото на републиката

. На латински “република” оз-

начава “общо дело”. Но плебеите не участвали в това общо

дело. Управлението било в ръцете на патрициите. За пле-

беите оставало единствено да воюват за славата на Рим.

През 494 г. пр.Хр. те отказали да се сражават в армията.

Това принудило патрициите да направят отстъпки. Те поз-

волили на плебеите да избират народни трибуни, които да

защитават интересите им. Те не участвали в обсъждането

на законите и нямали военна власт, но можели да отменят

всяко решение на Сената. Достатъчно било да произнесат

една дума: “Забранявам!” (на латински “вето”). Личността на

трибуна била неприкосновена. В началото на III в. пр.Хр. пле-

беите станали пълноправни граждани.

Римските магистрати – да управляваш е чест!

Властта в Римската република била разделена между народно-

то събрание, Сената

магистратите

. Народното

събрание гласувало законите и избирало магистратите, но Се-

натът притежавал огромна власт. Той утвърждавал закони-

те, решавал въпросите, свързани с войната и мира, контроли-

рал магистратите. В Сената влизали бившите магистрати,

които оставали сенатори до края на живота си.

Всяка година Народното събрание избирало двама консу-

ли. Те притежавали изпълнителната и военната власт. След

тях идвали преторите, едилите и цензорите, които отго-

варяли за правосъдието, за реда в града, за събирането на

данъците. Службите винаги се разпределяли между повече

от един човек, за да се осъществява по-строг контрол. При

извънредни обстоятелства с решение на Сената консулите

назначавали диктатор за срок от 6 месеца. През това време

той разполагал с цялата власт в държавата. Магистрати-

те не получавали възнаграждение за своята работа. За тях

било чест да служат на отечеството!

Покоряването на Италия

Набирaйки постепенно мощ, Рим започнал да разширява

своите владения в Италия

. В началото на III в. пр.Хр. рим-

ляните контролирали Северна и Централна Италия. Оста-

вало да бъдат покорени гръцките колонии в Южна Италия.

Рим настъпил към техния най-силен град – Тарент. Елините

се обърнали за помощ към епирския владетел Пир

. През

280 г. пр.Хр. неговата малобройна армия нанесла две пора-

жения на римската войска, но с цената на много жертви.

Това принудило епирския владетел да се оттегли. Рим пре-

взел Тарент и разпрострял властта си над цяла Италия.

КАКВА била политическата

уредба на Римската републи-

ка?

ХРОНОЛОГИЯ

509 г. пр.Хр.

– начало на Римската

република

494 г. пр.Хр.

– отказ на плебеите да

участват в армията

Нач. на III в. пр.Хр.

– плебеите ста-

ват пълноправни граждани

280 г. пр.Хр.

– римляните превземат

Тарент

1 Магистрат със своя ликтор

(охранител)

Ликторът носел брадва и сноп пръч-

ки, завързани с червена лента – сим-

вол на правото на магистрата да на-

казва, включително и със смърт.

Кой избирал магистратите?

РЕЧНИК

магистрат

(лат. „началник“) – висш

държавен служител

По време на Републиката властта била разделена между Народното съ-

брание, Сената и магистратите.

В началото на ІІІ в. пр.Хр. плебеите получили права на римски граждани.

През ІІІ в. пр.Хр. чрез войни Рим наложил властта си над целия Апенин-

ски полуостров.

Римската

република