116

Начало на гражданските войни

Последният век (I в. пр.Хр.) от съществуването на Римска-

та република бил белязан от хаос, граждански войни и дикта-

торско управление. В началото на I в. пр.Хр. двама прославе-

ни военачалници – Гай Марий

и Корнелий Сула

– поели

властта в Рим. Марий извършил военна реформа – позволил

на мъжете, които не притежават имущество, също да участ-

ват в армията. На войниците се плащало за службата им. Така

те били готови да последват всеки щедър пълководец. Зад

Марий застанали плебейските кръгове. Съперничеството им

прераснало в гражданска война. През 83 г. пр.Хр. Сула обсадил

и завладял Рим. Сенатът направил Сула диктатор за неогра-

ничено време. Възползвайки се от властта, той ограничил

правата на народните трибуни.

Първият триумвират – Триглавото чудовище

Корнелий Сула показал как с помощта на армията воена-

чалникът можел да стане господар на държавата. Примерът

му се оказал заразителен. През 60 г. пр.Хр. жадният за успехи

Юлий Цезар

сключил съюз с богаташа Крас и влиятелния

военачалник Помпей. Съюзът бил насочен срещу властта на

Сената. Така се появил Първият триумвират. Цезар бил из-

бран за консул, а след като изтекли пълномощията му, полу-

чил под свое управление

провинция

Галия. Победите му над

галите

увеличили славата му. Смъртта на Крас нарушила

равновесието в триумвирата.

Краят на Републиката – управлението на Цезар

Сенатът наредил на Цезар да разпусне легионите си и

да се завърне в Рим. Цезар не се подчинил и през 49 г. пр.Хр.

влязъл с армията си в Рим. Започнала нова гражданска война.

Помпей избягал на Балканите, но войската му била разбита

и той потърсил спасение в Египет. Там по-късно бил убит.

През 45 г. пр.Хр. Сенатът провъзгласил Гай Юлий Цезар за

пожизнен диктатор. Всички длъжностни лица в Рим се изби-

рали по негови указания. Започнали да се секат монети с не-

говия образ. На заседанията на Сената Цезар седял на трон

от слонова кост, украсен със злато.

Привържениците на републиката организирали заговор.

През 44 г. пр.Хр. Цезар бил убит. Срещу заговорниците се обе-

динили племенникът му Октавиан, военачалникът Лепид и

консулът Антоний

. Родил се Вторият триумвират. За-

говорниците били разбити, но скоро избухнали разногласия

между триумвирите. Гражданската война станала неизбеж-

на. Октавиан се оказал най-находчив и енергичен. Той от-

странил първо Лепид, а през 31 г. пр.Хр. разгромил флота

на Антоний при Акций. Рим имал нов господар.

От република

към империя

Гай Мђрий

Луций Корнелий Сула

КАК бил осъществен прехо-

дът от република към импе-

рия?

ХРОНОЛОГИЯ

нач. на I в. пр.Хр.

– управление на

Гай Марий и Корнелий Сула

81 – 79 г. пр.Хр.

– диктатура на Сула

60 г. пр.Хр.

– Първи триумвират

49 г. пр.Хр.

– Цезар превзема Рим

44 г. пр.Хр.

– убийство на Цезар

43 г. пр.Хр.

– Втори триумвират

31 г. пр.Хр.

– битката при Акций

РЕЧНИК

гражданска война

– военен кон-

фликт, в който противниците са от

една и съща държава

триумвират

(лат.) – съюз на трима

мъже

провинция

– завладените територии

извън Италия

През І в. пр.Хр. Рим бил разтърсен от граждански войни в резултат от

съперничеството между Гай Марий и Корнелий Сула.

Сенатът провъзгласил Цезар за пожизнен диктатор през 45 г. пр.Хр.

С победата на Октавиан в гражданската война завършил преходът от

република към империя.

ЗА ЛЮБОЗНАТЕЛНИТЕ

С името на Юлий Цезар е свързано

въвеждането на Юлианския календар.

Според него продължителността на

годината била 365 дни, като на всеки

4 години се добавял по един ден. Този

календар се използвал до XVI в.