Времето на

фараоните

Двете земи – Долен и Горен Египет

От високите етиопски планини на юг Нил тече към ниски-

те и равни територии на север, за да се влее в Средиземно

море. До началото на IV хил. пр.Хр. населението край Нил жи-

веело в две царства – Долен (северен) и Горен (южен) Египет.

Всяко царство имало свой бог и своя корона. На Север това

били богът Хор и червената корона. На юг били богът Сет

и бялата корона. През 3150 г. пр.Хр. фараонът Менес обеди-

нил двете царства

. Той

поставил началото на Старото

египетско царство и на първата династия фараони. Египет-

ската монархия

била най-влиятелната

държава

в Древния

Изток в продължение на 3000 години. Тя преминала през три

периода – Старо, Средно и Ново царство.

Владетелят на Египет

Владетелят на Египет бил смятан за бог. Египтяните

вярвали, че и след смъртта си той продължавал да се грижи

за своя народ

. Още приживе започвали да строят него-

вата гробница – пирамида

. Тя била считана за стълба към

небето, която отвеждала владетеля до бога Слънце. Сред

пирамидите с внушителните си размери се отличава тази

на фараона Хеопс. Днес учените смятат, че пирамидите не

били строени от

роби

, а от

свободни хора

, които получа-

вали заплащане за труда си.

Египетското общество

Египет бил разделен на области, начело с управители, наз-

начавани от фараона. Те организирали земеделската работа,

ръководели занаятчийската дейност и търговията, събира-

ли войската и данъците. Често подобни задачи изпълнявали

храмовете

. Управителите на областите и

жреците

били щедро възнаграждавани с права. Това ги превръщало в

сила, която понякога се противопоставяла на владетеля

Египет бил житницата на Средиземноморието. По-голя-

мата част от населението му били селяни. Когато водите

на Нил се оттегляли от земеделските земи, те обработвали

нивите и плащали данък. Това им давало правото да полз-

ват реколтата. Отглеждали пшеница, лен и ечемик, от кои-

то произвеждали хляб, бира и тъчели платове. След края на

земеделския период селяните изкарвали прехраната си, като

работели по строежите на пирамиди, храмове и дворци.

Занаятчиите живеели в градовете. Работели предимно

за владетелите и храмовете. Работилниците им се нами-

рали в дворците и в храмовете. Търговията в Египет била

контролирана от фараона. Основните търговски пътища

били по вода. Владетелят често изпращал големи морски и

речни търговски експедиции до съседни страни.

КАК Египет се превърнал в

най-влиятелната държава в

Древния Изток?

Египетската монархия възникнала около 3150 г. пр.Хр.

Фараонът разполагал с огромна власт и бил считан за бог.

Всеки поданик имал строго определено място в обществото, което се

деляло на свободни хора и роби.

РЕЧНИК

фараон

– титла на египетски владе-

тел

династия

– владетели от един и същ

род

монархия

– управление, при което

властта принадлежи на един човек и

се предава по наследство

държава

– организация на общест-

вото с цел управление и защита на

териториите

роб

– безправен човек, собственост

на своя господар

храм

– религиозна сграда

жрец

– свещенослужител на езичес-

ка религия

1 Символи на властта

Какво показва двойната корона?

ХРОНОЛОГИЯ

3150 – 2061 г. пр.Хр. –

Старо египет-

ско царство

2061 – 1785 г. пр.Хр. –

Средно еги-

петско царство

1560 – 1085 г. пр.Хр. –

Ново египет-

ско царство; най-голям разцвет

2 Храмът в Луксор