Заплахата

В края на VI в. пр.Хр. една срещу друга се изправили две

цивилизации – тази на огромната Персийска империя и на

гръцките полиси

. Гърците отдавна изпитвали презрение

към политическото устройство на Персия. Да бъдеш пода-

ник на един владетел било срамно и недопустимо за свобод-

ния гражданин. А именно свободата на гръцкия свят била

застрашена. След като завладял Мала Азия, персийският цар

Дарий I се насочил на запад към Тракия, Македония и Елада.

„Господарю, спомни си за атиняните!”

За да не забравя дързостта на Атина, Дарий I заповядал

на един от офицерите си да повтаря по три пъти на ден

тези думи. През 500 г. пр.Хр. покорените от персите гръцки

градове в Мала Азия вдигнали въстание. Атина помогнала

на въстаниците и това станало повод за похода на Дарий I

през 490 г. пр.Хр. срещу елинските полиси. Войските на пер-

сите достигнали близо до Атина в Маратонската долина.

Независимо че отстъпвали по численост, атинските хо-

плити обърнали в бягство персите

. Радостта им била

толкова силна, че един от тях пробягал разстоянието от

Маратон до площада в Атина, за да извести за победата. В

негова чест в спорта и до днес е останала дисциплината

маратонско бягане.

Подвигът на спартанците

Десет години по-късно синът на Дарий I, Ксеркс, подновил

опитите да покори Елада. През 480 г. пр.Хр. многобройната

персийска армия

преминала, покорила Северна Гърция и дос-

тигнала до Термопилите – теснина, която затваряла пътя

към Атина и градовете в Пелопонес. Малоброен спартански

отряд от 300 души начело с цар Леонид

удържал два дни

многохилядната персийска армия. Хоплитите загинали до

един, но дали време на останалите полиси да подготвят

защитата си. Пред общата опасност гърците осъзнали, че

само общото действие може да им донесе победата.

Победата

Обединените гръцки полиси извоювали три важни побе-

ди. Атинската флота на два пъти – при Саламин

и при

нос Микале, нанесла тежки поражения на големите и тро-

мави персийски кораби. Безстрашните спартански хоплити

отдали почит на героите от Термопилите по най-добрия

начин, като разбили персите в сухопътна битка при Платея.

Така гръцкият свят, който отстъпвал не само по терито-

рия, но и по човешки ресурси на Персийската империя, запа-

зил независимостта си. В битката за свободата граждани-

те надделели над армията на персийския цар.

Гръко-

персийските

войни

2 Битката при Маратон

Каква успешна тактика приложи-

ли гърците?

КАК гръцките полиси успели

да победят могъщата Пер-

сийска империя?

ХРОНОЛОГИЯ

492 – 479 г. пр.Хр.

– Гръко-персий-

ски войни

490 г. пр.Хр.

– битката при Маратон

480 г. пр.Хр.

– битки при Термопили-

те и при о. Саламин

479 г. пр.Хр.

– битката при Платея

РЕЧНИК

маратон

– бягане на дълго разстоя-

ние (42, 195 км), запазило символа

за победата при Маратон

таран

– заострената част на носа на

кораб, която се правела от желязо

или бронз; служел за пробиване и

потапяне на корабите на противника

В края на VІ в. пр.Хр. една срещу друга се изправили две цивилизации –

Персийската империя срещу гръцките полиси.

Във войните срещу Персия обединените елини доказали предимството на

свободата на гражданите.

1 Гръцки и персийски войни,

ри-

сунка върху ваза

атиняни

перси