Златният век на Атина

Макар никой да не оспорвал мощта на Спарта, гърците

съзнавали, че само силната флота на атиняните можела да

задържи Персия далеч от тях. През 478 г. пр.Хр. голяма част

от гръцките полиси създали съюз начело с Атина. Атински-

те кораби закриляли търговците от пирати и покрови-

телствали тези градове, които приемали демокрацията.

Постепенно атиняните започнали еднолично да определят

политиката на съюзените полиси. Хазната била преместена

в Атина. Контролът върху общите пари помогнал на амби-

циозния атински държавник Перикъл

да превърне града не

само в политически, но и в културен център

През 449 г. пр.Хр. флотата на съюзниците прогонила окон-

чателно персите от Егейско море. Спарта била принудена

да признае огромното влияние на Атина.

Спарта срещу Атина

Противоречието на двата полиса се подхранвало и от

различията в държавното им устройство. Атиняните счи-

тали военизираното спартанско общество за негодно да

роди философи, поети и да създаде богата култура. На свой

ред спартанците гледали с презрение демократичното ус-

тройство на Атина. За тях то създавало разглезени мъже и

слаби войни, които се нуждаели от крепостни стени, за да

защитят града си.

В съперничеството между тях били въвлечени и остана-

лите гръцки градове. И Атина, и Спарта търсели съюзници

сред тях. Атина разчитала на създадения от нея морски съюз,

а Спарта на градовете в Пелопонес

. Атина забранила на

спартанския съюзник град Мегара достъп до пристанищата

и пазарите в Атика. Това се превърнало в повод за война.

Дългата война (431 – 404 г. пр.Хр)

Войната между Спарта и Атина продължила 27 години. Тя

протекла с променлив успех и изтощила силите и на двата

лагера. Атиняните избягвали решителните битки по суша и

разчитали на превъзходството си по море. Спартанците не-

веднъж нахлували в Атика, като принуждавали населението

да търси подслон зад стените на града. Военните действия

се водили не само в континентална Гърция, но и в Сицилия и

Мала Азия, където воюващите гръцки полиси имали свои ко-

лонии. В заключителния етап Спарта потърсила подкрепата

на Персия, за да създаде боеспособен флот. След дълга обсада

през 404 г. пр.Хр. атиняните се предали. Крепостните стени

на града били сринати под звуците на флейта

Спарта победила, но не могла да се възползва от побе-

дата. Тя не притежавала нито силите, нито стопанските

възможности да обедини гърците в единна държава. Това

открило пътя пред новите завоеватели.

КАКВА цена плаща елинският

свят след края на Пелопо-

неската война?

ВРЕМЕНА И ХОРА

Перикъл

Той се прочул като много добър ора-

тор, а произнасяните от него речи

били сравнявани с хвърляните от

Зевс светкавици, поради което бил

наречен „Олимпиец“. Той превърнал

Атина в стопански, политически и

културен център на Елада

Защо управлението на Перикъл е

наречено „златния век“ на Атина?

РЕЧНИК

хазна

– средствата, с които разпола-

га една държава, съкровищница

Победата над Персия превърнала Атина в безспорен лидер на гръцкия свят.

Златният век на Атина бил свързан с управлението на Перикъл.

ХРОНОЛОГИЯ

478 г. пр.Хр.

– Атински морски съюз

VІ – V в. пр.Хр.

– Пелопонески съюз,

начело със Спарта

431 – 404 г. пр.Хр.

– Пелопонеска

война

404 г. пр.Хр.

– превзета е Атина

Пелопонеската

война –

хоплитът

срещу

философа