46
ЖАНРОВЕ В ИЗОБРАЗИТЕЛНОТО ИЗКУСТВО – пейзаж, натюрморт
Пейзаж
Пейзажът е изобразяване на естествена (природна) или
изкуствена (архитектурна) среда със средствата на изоб-
разителното изкуство.
В картини, в графики или в рисунки художниците използ-
ват различни средства, чрез които предават особености-
те на средата. Те са привлечени от богатството на цвето-
вете, от играта на светлините и сенките, от различните
форми в природата и на сградите около нас. Много често
най-важно значение за творците има не точното възпро-
извеждане на обектите, тъй като това може да се постиг-
не и със средствата на фотографията. За тях е по-важно
да акцентират на художественото и емоционалното въз-
действие на пейзажния образ, да разкрият пред зрителите
величието на мирозданието.
Пейзажът се среща в живописта (
4
) и в графиката (
1
) и в
зависимост от изобразения сезон може да бъде: пролетен, ле-
тен, есенен, зимен. А според това какви природни обекти са
пресъздадени – градски, селски, планински, полски, морски и др.
Натюрморт
Произведение на изкуството, в което са изобразени нео-
душевени предмети (цветя, плодове, съдове и други пред-
мети на бита), се нарича натюрморт. В българския език
думата идва от френски – nature morte, което означава бук-
вално “мъртва природа”. Има се предвид главно това, че
цветята и плодовете са извън тяхната естествена среда
и са поставени във вази (
2
) или в съдове. Същото важи и
за препарираните животни. На английски се използва изра-
зът still life – „застинал живот”, който е по-точен за подобно
изобразяване на цветя и плодове.
Натюрмортът е застъпен предимно в живописта (
3, 5
),
по-рядко се среща в графиката (
2
) и почти напълно липсва
при скулптурата. Изображенията от този жанр изключват
пейзажни образи и хора.
1.
Макс Ешер
. Графичен пейзаж
2.
Мария Бо.
Графичен натюрморт
3.
Вилхелм Калф
. Натюрморт
пейзаж
натюрморт