Вълкът и свраката

Един ден вълкът спрял свраката и

є рекъл:

— Сврако, хайде да бягаме! Не може

да се живее вече в тази гора!

Свраката попитала:

— Е, та що не є харесваш на гора-

та? Я, каква е хубава! Пълна е с храна!

— А бе, гората е хубава, ама нали

виждаш, че всичко е ревнало против

мене! Където и да стане пакост, все аз

съм виновен. А от хората и от кучета-

та нямам мира!

Свраката попитала пак:

— А къде ще идеш?

Вълкът рекъл:

— Ще ида в друга гора, дето никой

не ме познава и където хората са добри

и кучетата кротки.

— Ами като отидеш на друго мяс-

то, куме, ще си оставиш ли тука нави-

ка и зъбите? — запитала свраката.

Вълкът се засмял:

— Брей, ти си била много глупава!

Къде се е чуло и видяло навик и зъби да

се оставят?

Свраката тогава рекла:

— Като е така, дето и да идеш,

няма да си добре! Навикът ти е лош и

зъбите ти са остри, та затова всички

викат против тебе.

Лястовица и врабче

Една лястовица си свила гнездо под

стряхата на една къща и измътила пи-

ленца. На покрива на същата къща си

направило гнездо и едно врабче. Ала то

не било честито да изгледа челяд: или

лоши деца ще му откраднат яйцата,

или котката ще му изяде врабчетата.

Завидяло врабчето на лястовичка-

та. Веднъж то є казало:

– Блазе ти, сестро: всяка година мъ-

тиш пиленца, пък аз не мога да си от-

храня челяд.

– Кой ти е крив, съседе? Направи си

добре гнездото, за да не го достигат

деца и котки и да не ти правят пакости.

– Моля ти се, сестро, научи ме как

си правиш гнездото.

– Ела с мен да видиш. Ако ти се ха-

реса, направи го и ти така.

Лястовицата повела врабчето и го

завела в тинята край реката.

– Ха сега, съседе, вземи от калта, ей

тъй, като мене!

– А, знам, знам, то било лесна рабо-

та – рекло врабчето и полетяло след

лястовицата, без да вземе нищо.

Като дошли под стряхата, лясто-

вицата кацнала на една греда, залепила

калта и рекла:

– Залепи ей така, приятелю, калта!

– Видях, видях, то било лесна работа –

рекло врабчето.

Много пъти прехвръквала лястовица-

та край реката и носела кал, но врабче-

то нито веднъж не изцапало човката си.

Като налепила един ред кал, лясто-

вицата почнала да носи сламки и да ги

лепи. А врабчето все думало:

– Знам, знам.

– Знаеш, знаеш, но само със знание

гнездо не става. Трябва и работа – ка-

зала му лястовицата…

Вариант 2

Вариант 1

Прочетете текстовете и

решете задачите.

Да проверим

Работете в тетрадките си.

Задачи за входно равнище