зели входа към върха и вдигали прикриващия портите

тъмен облак, когато боговете влизали или излизали

със своите златни колесници. Мойрите били богини

на съдбата. Орисниците определяли участта, орисия-

та на всеки смъртен или безсмъртен, дори и тази на

Зевс.

Прекрасните харити пък удивлявали всички със

своята неувяхваща красота. По време на пир те пе-

ели и танцували за радост на боговете, поднасяли им

амброзия и нектар. Храната и напитката на олим-

пийците били необикновени – те давали безсмъртие и

вечна младост.

От Олимп Зевс ръководел съдбините на света, ре-

шавал участта на хората. Пред вратите на двореца

му имало два съда. В единия били даровете на добро-

то, в другия – на злото. Каквото изваждал от тях,

това и пращал на хората. Горко на оня човек, кому-

то Зевс загребвал само от съда на злото. Горко и на

оногова, който нарушавал установените от боговете

закони и ред. Тогава Зевс се разлютявал и смръщвал

гъстите си вежди. Щом замахнел с десница, блясвали

мълнии, гръмотевици разтърсвали небето и земята.

Затова го и наричали Гръмовержец. Но и Милостивий,

защото гневът на Зевс бързо се смирявал. Тогава над

божествения връх отново се разстилало олимпийско-

то спокойствие...

Да приложим

1. Потърсете информация в текста на мита или от

други източници за Хера, Хефест, Деметра, Хестия, Ати-

на, Арес, Аполон, Артемида.

2. Напишете в тетрадките си имената им едно под

друго. Посочете на какво са богове.

Енциклопедия

Храната на боговете,

която им дарява вечна мла-

дост и безсмъртие, се на-

рича

амброзия

. За хората

тя е смъртоносна, но е ле-

чебно средство за героите

(полубогове, на които еди-

ният родител е бог, а дру-

гият – смъртен).

Днес използваме израза

олимпийско спокойствие

за хора, които запазват

самообладание и хладнок-

ръвие в трудни ситуации.

Изразът е синоним на не-

възмутимост и гордост.

хїри

– богини на часовете и на редуващите се годишни вре-

мена

мїйри

– три старици, богини на съдбата. Клото („предачка“)

преде нишката на живота, Лахезис („наречница“) определя

дължината є, а Атропа („неотменна“) я срязва

харєтите

– богини на младостта, красотата и радостта в

живота

Олимпийските богове.

Гравюра от XVIII в.

Олимп