Сегашно деятелно

причастие:

означава признак, който

е резултат от действие,

извършвано едновремен-

но с действието на глаго-

ла сказуемо; действието,

пораждащо признака, се

върши от притежателя

на признака;

най-често изпълнява син-

тактична служба на оп-

ределение.

Припомнете си особеностите на изучените досега причас-

тия – минало свършено деятелно причастие и минало несвър-

шено деятелно причастие.

В изречението: „

Всяко разсъждаващо дете може да измисли…“‚

подчертаната дума е нелична глаголна форма. Тя се отнася към

думата

дете

и означава неин признак. Признакът е резултат

от действие, което се извършва от притежателя на признака

едновременно с действието на глагола сказуемо. В изречение-

то думата е определение.

Разсъждаващо

сегашно деятелно

причастие

Сегашното деятелно причастие

се изменя

по

род

число

(

блестящ, блестящ

, блестящ

) и може да се

членува

(

блестя-

щи

блестящи

ят

, блестящи

те

Сегашните деятелни причастия се образуват от сегашна-

та основа на глаголи, които представят действието в разви-

тието му (

плета, лежа

и др.), като в зависимост от вида на

спрежението и от мястото на ударението върху думата се

използват различни наставки:

I и II

спрежение

-ящ

(след

ж, ч, ш

–

-ащ

когато ударението в сегашно време пада върху

последната сричка:

плетђ – плет

ящ

лежђ – леж

ащ

-ещ,

когато ударението в сегашно време не пада

на последната сричка:

знђя – зна

ещ

хїдя – ход

ещ

III

спрежение

-щ

бяга

, плува

, стреля

Не

се образуват сегашни деятелни причастия от глаголи, с

които действието се представя като цялост (

да изплета, да

полежа

и др.).

Правила при употреба на сегашни деятелни причастия:

Сегашното деятелно причастие се членува с

пълен

член -ят,

когато в изречението пояснява подлога

(изразен със съществително име от м.р. ед.ч.).

Бягащи

ят

мъж се спъна и падна.

Не

се пише слято със сегашното деятелно причас-

тие.

Повиках

не

желаещите да отговорят на въпроса.

Засилената употреба на сегашни деятелни причас-

тия води до претрупаност на изказа. Избягваме

еднообразието в строежа на изречението, като

заменим някои от причастията с подходящи сино-

нимни изрази.

Крещяща от страх, жената погледна с надежда към

човека, идващ по пътеката. – Жената, която креще-

ше от страх, погледна с надежда към човека, идващ

по пътеката.

(Вж. Приложение 6)