Балканът

Двадесет и две години живях в старата Берковска

околия. […] На север равнината постепенно се изтегля-

ше и се губеше към невидимата река Дунав, а от запад

и юг селото се затваряше от неравномерната верига

на Балкана. Тази верига бе извънредно красива, тя започ-

ваше от Чипровския Балкан, минаваше през върховете

Ком и Тодорини кукли, за да завърши на изток с Врачан-

ски камик. […]

Пролетно време Балканът непрекъснато се скриваше

в бели облаци. [...] Лете той ставаше синкав и подвижен

в трептяща мараня. Знаехме от старците, че горе са

обиталищата на самодивите и на змейовете и че има

една Комичина дупка, от която излизат всичките гра-

доносни облаци. Щом Комичина дупка почнеше да дими,

Балканът постепенно се смръщваше и сгромолясваше

върху селото ни градоносни облаци, пороен дъжд, ослепи-

телно електричество, което съскаше по покривите на

къщите. В такива дни реката прииждаше, излизаше от

бреговете си, събаряше и отнасяше всичко по пътя. […]

Но беше и тих, и замислен този разбойник, пролетно

време го чувахме само как бучи издалеко – знаехме, че в

такова време развигор тича из неговите усои. През есен-

та посивяваше, вглъбяваше се в себе си, стихваше, лека-

полека сините мъгли се спускаха и постепенно скриваха

цялото му лице. Седмици наред никой от нас не виждаше

ни връх Ком, ни Тодорини кукли, нито пък Врачански

камик на изток. Подир мъглите някоя сутрин най-нео-

чаквано ще видим Балканът как се изправя пред очите

ни целият бял, покрит със сняг, недокоснат от човешка

ръка. Долу, в ниското, ние още газехме лепкавата кал и

чувахме как капчуците тупат тежко върху земята, а на

запад и на юг се белееше Балканът, сякаш току-що ро-

ден, повит в най-чистите пелени на света. […]

Бунтовен или тих, замислен или нежен, Балканът и до

ден днешен стои в съзнанието ми като неопитомяемо

животно, полегнало небрежно посред земята ни.

uni0419uni043Euni0440uni0434uni0430uni043D uni0420uni0430uni0434uni0438uni0447uni043Auni043Euni0432

Ще се запознаете с

еднородните части в

изречението – кои части

са еднородни, как да ги

разпознавате и как правилно да

ги оформяте пунктуационно.

ЕДНОРОДНИ ЧАСТИ В ПРОСТОТО

ИЗРЕЧЕНИЕ

окїлия

– административно-

териториална единица,

включваща определен брой

селища, общини

маранџ

– въздушни вълни,

които видимо трептят над

земята в горещи дни

обитђлище

– място за

живеене

развигїр

– топъл пролетен

вятър

Български писа-

тел, автор на

разкази, есета,

повести и пиеси.

Сред книгите

му за деца най-популярни са „Ние,

врабчетата“ и „Малки жабешки

истории“. Текстът „Балканът“ е от

сборника „Хора и свраки“.

Йордан

Радичков

(1929 – 2004)

Какви чувства към родния край са изразени от писателя?

Символ на какво е Балканът за Йордан Радичков?

Как изглежда Балканът през различни сезони на годината?

Защо Балканът е наречен „неопитомяемо животно“?

Опишете планината, намираща се най-близо до родното ви

място.