144

Природни ресурси и усвояването им от човека.

Животин-

ският свят е много разнообразен. Само рибите са над 2000 вида

. В Тихия океан се осъществява повече от половината улов

на риба в света. Със стопанско значение са треската, скумрията,

калмарите, огромни раци (омари) и др.

. Разпространени са

акули, китове

, морски костенурки

, а по крайбрежията мно-

го птици – чайки, корморани

и др.

От океана се добиват соли

, нефт, руди и др. През океана

се превозват огромни количества стоки. Най-оживените морски

пътища преминават през Панамския канал и през протоците на

Малайския архипелаг. Най-големи пристанища са Токио, Шан-

хай, Сингапур, Манила, Сидни, Лос Анджелис, Каляо и др.

Посо-

чете ги на картата.

Опазване на океана.

Оживеният транспорт, търговията и

нефтодобивът често водят до замърсяване на водите, особено

в крайбрежните части на океана

. За да запазим природата

на моретата и океаните, трябва да намалим замърсяването от

корабоплаването, изхвърлянето на битови отпадъци и отпад-

ни води, непреминали през пречиствателни станции, както и

от реки със замърсени води, които се вливат в тях. Тези усилия

трябва да се съчетаят с мерки за намаляване на замърсяването

на атмосферата. Изчислено е, че 33% от замърсяването на Све-

товния океан са от изхвърлените вредни вещества на сушата.

Необходими са по-строги мерки за ограничаване на риболова,

за опазване на ресурсите от риба, предотвратяване на инци-

денти с танкери и усъвършенстване на уменията за почиства-

нето на петролни разливи. Като мярка с най-голямо значение

е спазването на Международната конвенция за предпазване от

замърсяване при корабоплаването от 1973 г. на Международна-

та морска организация – орган на ООН.

Океан/харак-

теристики

Географско положение

и граници големина

Опознаване и изследване

Особености на релефа

Атлантически

океан

Северна и Южна Америка на запад

и Европа и Африка на изток, на юг

достига до Антарктида. Граничи с

Тихия, Индийския океан на югоза-

пад и югоизток и Северния ледовит

океан на север.

Площ – 92 млн. km

X век – норманите преко-

сяват океана и достигат

Северна Америка.

Христофор Колумб през

1492 г. достига до Северна

Америка през океана.

Срединноатлантически хребет,

дълъг около 18 хил. km. Вул-

кански острови. Разширява се

с ок. 4 сm годишно. Най-голя-

ма дълбочина – Пуерторикан-

ска падина – 8742 m.

Индийски

океан

Между Африка, Азия и Австралия.

Граничи с Атлантическия океан на

югозапад и Тихия океан на югоиз-

ток.

Площ – 76 млн. km

Вашку да Гама прекосява

океана и през 1498 г. дос-

тига до Индия.

Различни по височина пла-

нински хребети, дълбоки

котловини и падини и плитки

крайбрежни части. Най-голяма

дълбочина – падината Диаман-

тина 8047 m.

Северен

ледовит

океан

Около Северния полюс – Арктика,

между континентите Северна Аме-

рика, Европа, Азия. Граничи с Тихия

и Атлантическия океан.

Площ – 15 млн. km

Норманите, викингите, С.

Дежньов, В. Беринг, Фри-

тьоф Нансен, Робърт Пири

– достига Северния полюс

през 1909 г.

Заравнен релеф, по крайб-

режията плитководни зони.

Котловини, хребети и плата на

дъното. Най-голяма дълбочина

– 5527 m.

Характеризирайте океаните по

посочените стъпки с помощта на

табл. 1. Определете по картата

на океаните най-големите заливи,

острови, полуострови, протоци,

морета и пристанища.

Морска костенурка

Корморани

Таблица 1.

ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ОКЕАНИТЕ

Австралия, Океания, океаните на Земята

Пристанището на Шанхай