140

КАК се променил животът на

българите в селото и в града

след налагането на чуждата

власт?

РЕЧНИК

община

– хората, които живеели по-

стоянно в дадено селище и спазвали

установените традиции и правила

еснаф

– организация на занаятчии от

един занаят

седянка

– забава на момичета и мом-

чета, на която се пеело и танцувало

курбан

– жертвоприношение на до-

машно животно, от което се приготвя

угощение; раздавала се храна за бла-

годарност и измолване на благосло-

вия от Бог

събор

– празник; хїра, събрани на

игри и веселие

мегдан

– селски площад, където ста-

вал неделният пазар и се играело

хоро

чаршия

– централната търговска ули-

ца в града

Общество и

всекидневие

на българите

(XV – XVII в.)

Голямата промяна

Османското владичество наложило големи промени в жи-

вота на българите. Те загубили държавата и църквата си, по-

литическите и духовните си водачи. Следите на престоло-

наследниците Константин и Фружин изчезнали след неуспеха

на въстанието им. През XV в. това се случило и с потомците

на болярите. Духовници и книжовници потърсили спасение

в съседни страни. В българските земи се настанили новите

господари – бейове, спахии, кадии, имами.

Селските общини

През XV – XVII в. мнозинството от българите живеели

в села. Селската

община

била ръководена от старейши-

на (кмет). Султанът бил върховен собственик на всичко в

империята, но селяните владеели и наследявали къщите и

нивите си

. От произведеното те плащали данъци

на султана и на спахията. Най-известен бил данъкът “деся-

тък”. Плащали още такси и глоби: за правото да продават

на пазара, за преминаване на мост, за различни провинения.

По време на война имало и извънредни данъци. Някои задъл-

жения били налагани само на християните, за да покажат

подчиненото им място в обществото. Често селяните ра-

ботели ангария

– за строеж на пътища и крепости

, в

полза на спахии, бейове, кадии.

В някои български села султанът освобождавал раята от

определени задължения. Срещу това българите трябвало да

изпълняват важни за държавата дейности. Дервентджи-

ите пазели проходите и преследвали разбойниците, доган-

джиите отглеждали ловни соколи за султана, а други произ-

веждали ориз, масло, доставяли овце за двореца и армията.

Градските махали

В повечето градове българите живеели съвместно с раз-

лично по език и религия население – турци, гърци, арменци,

евреи. Всяка общност обитавала отделна махала начело със

свой първенец и духовник. В по-големите градове основни

стопански дейности били занаятчийството и търговия-

та. Занаятчиите били сдружени в еснафи според занаята

си – обущари, шивачи, златари. Ръководителите на еснафи-

те имали голям авторитет сред съгражданите си и заед-

но с търговците и свещениците изпълнявали важна роля за

управлението на махалата или града.

Затвореният свят на българина

Понякога целият живот на българина протичал в селото

или в големия род. Често под един покрив живеели и се тру-

дели няколко поколения. Всяко село си имало кметове, князе и

старейшини, по-заможни или мъдри хора, които били начело

на общината. Те разрешавали споровете между съседите по

християнския обичай, грижели се за общите дела, отговаряли

пред властите. Свещеникът наставлявал първенците и съсе-

ляните си не само по религиозните, но и в житейските дела.

1 Християни отиват да работят ан-

гария,

худ. Х. Бек, ХVI в.