150

КАК българската култура под-

държала народния дух във ве-

ковете на османската власт?

Живите

традиции на

българската

култура

РЕЧНИК

дамаскини

– църковни сборници с по-

учителни слова, жития, развлекателни

разкази и др.

През XV – XVII в. българската култура съхранила християнските традиции

и станала опора на българския дух.

Българската култура свързвала поколенията и развивала чувството им за

принадлежност към българския народ.

1 Страници от „Абагар“,

1651 г.

Сборникът на Филип Станиславов,

отпечатан през 1651 г. в Рим, бил

първата българска печатна книга. Тя

се появила два века след появата на

книгопечатането.

Сблъсък на култури

Османското завоевание променило развитието на българ-

ската култура. Тя била лишена от най-важните институции

за развитието си – държавата и църквата. Духовници и кни-

жовници потърсили спасение в съседни страни и Русия. За

дълго време културните връзки с Европа били прекъснати.

Българските земи станали място на противопоставяне

между християнството и исляма. С чуждата власт и мюсюл-

манските заселници по нашите земи била пренесена араб-

ско-ислямската култура. Тя оставила следи в архитектурата

(построените джамии, безистени

– сгради с магазини и

др.), литературата, изкуството и бита на хората (в храна-

та и облеклото).

Възстановяване на културната традиция

Духовна опора на българите по време на османското за-

воевание били християнската вяра, езикът, книжнината и

народното творчество. Хората изграждали своите пред-

стави за света и обществото според наследената христи-

янска традиция. В манастирите

и килийните училища

към тях се поддържали грамотността и книжовността на

българите. Наред с преписването и съставянето на църков-

ни и светски сборници книжовниците започнали да описват

и исторически събития.

В българския книжовен живот през XVI – XVII в. се появили

дамаскините – сборници с поучителни слова. Дамаскините

били достъпни за четене и разбиране от народа

. Те вну-

шавали християнските норми и добродетели, разказвали за

живота на светци и мъченици и допринасяли за сближаване-

то на книжовната и народната култура.

През XVI – XVII в. огромна роля в духовния живот на бълга-

рите имало словесното народно творчество – песни, леген-

ди, предания, приказки, пословици, поговорки. Те вдъхвали са-

мочувствие и защитавали вярата на българите. Народните

творби възпявали герои, които били пример за подражание –

войводата Момчил юнак, цар Иван Шишман, Крали Марко. Лю-

бим образ в българските народни приказки бил Хитър Петър

, който често надхитрявал остроумния Настрадин Ходжа.

Контактите със Средна и Западна Европа

Влиянието на Западна Европа върху българското общес-

тво било ограничено поради различията в езика и религиоз-

ните възгледи. Контактите осъществявали българите ка-

толици

, пътешественици и дипломати, които описвали

видяното при странстването си. В сведенията си те от-

белязали културното изоставане на балканските християни

от западноевропейското културно развитие.

ПОВЕЧЕ ЗА...

Българските католици

В началото на XVII в. най-образова-

ните българи католици като Петър

Парчевич, Филип Станиславов, Петър

Богдан Бакшев продължили образо-

ванието си в Италия. Те посещавали

европейските столици и се застъпва-

ли за сънародниците си. Запознавали

другите народи с историята и земите

на българите.