Културно

наследство на

християнска

Европа

(V – XI в.)

Културното наследство на Византия

След IV в. достиженията на античната култура били съх-

ранени във Византия, но придобили нов християнски облик.

В образованието гръцкият език изместил латинския. Църк-

вата получила контрол над училищата, но античните ав-

тори не били забравени. Изучавали се математика, грама-

тика, история, география. Още от V в. в Константинопол

съществувала висша школа, която в средата на IХ в. била

пренесена в императорския дворец Магнаура. Летописците

Прокопий Кесарийски, Теофан, Лъв Дякон описали важни съби-

тия и делата на редица владетели.

Завършената през 537 г. величествена църква „Св. София”

в Константинопол впечатлявала не се само с външния си

вид. Вътрешното ´ оформление с плочки от разноцветен

мрамор, цветни мозайки

с библейски сцени и

икони

допъл-

вало блясъка на този най-голям християнски храм. Мозайки-

те в църквата „Сан Витале” в Равена съхранили образите на

император Юстиниан, съпругата му Теодора и свитата им.

Византийската иконопис получила най-голямо развитие

през IХ – Х в., когато приключили споровете около почитане-

то на иконите. Тогава бил наложен иконографски канон (съв-

купност от правила). Образите на Христос, Богородица,

евангелисти и светци имали точно определено място във

всеки храм и се рисували по ясни правила. Византийската

култура силно повлияла на приобщените към православие-

то държави – България, Сърбия и Киевска Русия.

Културното наследство на Западна Европа

Варварските крале приели християнството и римската

култура. Но едва в края на VIII в. при управлението на Карл

Велики започнало културното възраждане на Запада.

Имперският център Аахен

се превърнал в образова-

телно средище. Изучавали се граматика, геометрия, арит-

метика, астрономия, музика. Латинският език обединявал

усилията на писатели, учени, летописци, преписвачи. Те се

интересували от античните съчинения, но създали и нови

творби

. Павел Дякон

написал „История на лангобар-

дите”

. Айнхард бил придворен летописец на франкски-

те императори. Вестготът Теодулф преправил латинския

текст на Библията и се изявил като поет. Управлението на

академията (висше училище и научен център) в Аахен Карл

Велики поверил на англосаксонеца Алкуин

. Той създал „ка-

ролингския минускул” (дребен и четлив шрифт на писане)

Каролингското възраждане обединило духовно Западна

Европа. В стари и нови манастири се съхранявали латин-

ските ръкописи, а монасите създавали нова християнска ли-

тература.

Византия съхранила достиженията на античната култура и им придала

християнски облик.

В края на VIII в. започнало културното възраждане на християнския за-

пад, наречено „Каролингски ренесанс“.

КОИ били най-забележителни-

те постижения на християн-

ската европейска култура?

РЕЧНИК

икона

– картина, която изобразява

със специфичен стил библейски об-

раз или сцена и е обект на религи-

озна почит

Магнаурска школа

– висше училище

в Константинопол, в което се обуча-

вали византийските управници

ЛИЧНОСТ ОТ ЕПОХАТА

Лъв Математик (790 – 869 г.)

Произхождал от византийски род,

свързан с Константинополската пат-

риаршия. За кратко бил архиепископ

на Солун. Интересувал се от матема-

тика, астрономия и астрология. Ус-

пял да събере и издаде почти всички

произведения на Архимед. Лъв Мате-

матик бил ректор (първият ръководи-

тел) на Магнаурската школа.



Кой български владетел се обу-

чавал в това училище и бил съвре-

менник на византийския учен?

Учени по време на работа

– ба-

релеф от слонова кост, Каролингски

ренесанс