Кръстоносните

походи

КАКВО било значението на

кръстоносните походи за на-

родите от Западна Европа,

Византия и Близкия изток?

Зараждане на кръстоносната идея

След създаването на Арабския халифат важни за христия-

ните територии били завладени от мюсюлманите. Свети-

те земи и Йерусалим (където бил гробът на Исус Христос)

станали място на военен сблъсък между християнството

и исляма. В средата на XI в. селджукските турци предприе-

ли настъпление от Централна Азия към източните провин-

ции на Византия. След като нанесли тежко поражение на ро-

мейската армия, те завладели обширни територии в Мала

Азия. През 1077 г. селджукските турци превзели и Йерусалим.

Поклонниците към Светите места срещали затруднения и

изпитания по дългия път към Божи гроб. Постепенно в хрис-

тиянска Европа назряла идеята да се предприемат военни

действия за освобождаването на Йерусалим. Самата Визан-

тия потърсила помощ от папата и западните владетели,

за да възвърне загубените си територии. През следващите

десетилетия били организирани поредица от кръстоносни

походи на изток. Техен вдъхновител станала Римската църк-

ва. Папите разчитали да разширят влиянието и властта си.

Участниците в походите били водени не само от християн-

ско благочестие, но и от стремеж за нови земи и богатства.

“Бог така иска!” – съборът в Клермон

През 1095 г. на църковен събор в гр. Клермон

папа Ур-

бан II се обърнал с пламенна проповед към събралите се вяр-

ващи. Той призовал християните да вземат оръжие, за да

помогнат на своите братя на изток и да освободят Гроба

Господен. Обещал им опрощаване на греховете. Въодуше-

вени, хората закрещели: “Бог така иска!”. Мнозина от при-

състващите пришили червени кръстове върху дрехите си.

Започнала подготовката на Първия кръстоносен поход

Първият кръстоносен поход (1096 – 1099 г.)

Най-напред на изток потеглили множество бедняци пок-

лонници. Сред тях имало не само ревностни християни, но

също разбойници и авантюристи. Те очаквали да станат бо-

гати или да получат опрощение на греховете си. Византия

помогнала на тази “армия от бедняци” да се прехвърли на

азиатския бряг. Неорганизирана и лошо въоръжена, тя бързо

била разбита от селджукските турци.

По стъпките на бедняците тръгнали армии от френски и

нормански рицари

. Преминавайки през византийските земи,

кръстоносците се отдали на грабежи. Ромейският император

Алексий I Комнин побързал да ги прехвърли в Мала Азия. В Кон-

стантинопол той поискал от водачите на кръстоносците да

дадат клетва, че ще върнат на Византия отвоюваните земи.

Походът се увенчал с успех. Кръстоносците завладели гра-

довете Едеса и Антиохия

. През 1099 г. обсадили и превзели

Йерусалим

. Последвало страшно клане, в което загинала го-

ляма част от еврейското и мюсюлманското население на гра-

да. В отвоюваните територии кръстоносците създали ня-

колко държави. Най-значимо било Йерусалимското кралство.

ХРОНОЛОГИЯ

1077 г. –

завладяване на Йерусалим

от селджукските турци

1095 г. –

съборът в Клермон

1096 – 1099 г. –

Първи кръстоносен

поход

ХІІ в. –

Втори и Трети кръстоносен

поход

1204 г. –

кръстоносците от Четвъртия

поход завладели Константинопол

РЕЧНИК

Свети земи –

Палестина; земите,

където живял и проповядвал Исус

Христос

селджукски турци –

тюркски номад-

ски племена от Централна Азия

поклонник –

човек, който предприе-

ма пътешествие до свещено за даде-

на религия място

дож –

титла на държавния глава на

средновековните градове държави Ве-

неция и Генуа

1 Църковният събор в Клермон

(Франция)

, миниатюра