100

Българското

царство

между възход

и упадък

КАКВИ били причините за

упадъка и възхода на Бълга-

рия през XIII – XIV в.?

ХРОНОЛОГИЯ

1242 – 1300 г.

– зависимост от та-

тарите

1300 – 1323 г.

– управление на Тер-

теровия род

ср. ХІV

– България била разделена

на 3 големи и множество малки дър-

жавици.

ср. ХІV в.

– първи османски набези

на Балканите

България в края на XIII в. – началото на XIV в. –

татарска зависимост

Смъртта на цар Иван Асен II съвпаднала по време с нав-

лизането в Европа на нови завоеватели – татарите

. Те

наложили на българските царе данъчна и политическа зависи-

мост до края на ХIII в. За отслабването на държавата допри-

несли и борбите между наследниците на българския владетел

и боляри претендиращи за трона. От това се възползвали

съседните държави – възстановената Византийска империя,

Унгария и Сърбия. През втората половина на ХIII в. България

загубила значителни територии във войни срещу тях.

Все по-често недоволни боляри създавали свои владения

и се противопоставяли на царската власт. Държавата вре-

менно укрепнала, когато на престола в Търново застанал

цар Теодор Светослав (1300 – 1321 г.)

. Той принадлежал на

Тертеровия род, свързан с Асеневата династия. Царят сло-

жил край на татарската намеса в българските дела. Водил

успешна политика спрямо Византия и разширил територи-

ите на държавата.

Цар Иван Александър (1331 – 1371 г.)

През 1323 г. било сложено началото на управлението на

Шишмановия род, също родствен на Асеневци. Най-изявеният

владетел от този род бил цар Иван Александър.

През първите две десетилетия на дългото си управление

българският цар постигнал военни и дипломатически успе-

хи. Той подобрил отношенията със Сърбия. С дипломация и

военни усилия принудил Византия да отстъпи земи в Тракия

и Родопите. Царят установил добри отношения с Венеция

и предоставил привилегии на нейните търговци.

Към средата на ХIV в. болярите продължили да се проти-

вопоставят на царската власт. На североизток се появило

Добруджанското царство на болярите Балик и Добротица

. Северозападните български земи царят дал на първород-

ния си син Иван Срацимир

. Така възникнало Видинското

царство. За другия царски наследник – Иван Шишман, било

отредено Търновското царство

Заети с непрекъснати разпри, балканските владетели не

оценили заплахата от младата османска държава, появила

се в Мала Азия през ХIII в. Към средата на ХIV в. османци-

те започнали набези на Балканите. След завладяването на

Одрин вече граничели с България. През 50 – 60-те години на

ХIV в. войските на султан Мурад I овладели важни крепости

в Тракия и част от Родопите. Цар Иван Александър станал

османски васал. Той оставил на наследника си отслабена

държава, над която надвиснала османската заплаха.

След смъртта на цар Иван Асен ІІ Българското царство навлязло в про-

дължителна криза.

Към средата на XIV в. България била разделена на три части. Започнали

първите нападения на османците в българските земи.

ЛИЧНОСТ ОТ ЕПОХАТА

Цар Теодор Светослав

(1300 – 1321 г.)

Той бил сред най-способните и ре-

шителни български владетели. Мла-

дежките си години прекарал далеч от

родината като заложник в Никея, а

по-късно – при татарите. След възкач-

ването си на престола подчинил недо-

волните боляри и издигнал авторитета

на царската власт.

Как цар Теодор Светослав укре-

пил държавата?

1 Сребърна монета на Теодор Све-

тослав с надпис „Светослав, цар на

българите“