112

Промени във византийското общество

След XI в. във византийското общество също настъпили

промени. С падането на Македонската династия започнала

борба за престола между константинополската аристок-

рация и динатите от Мала Азия. Държавата била отсла-

бена за няколко десетилетия. Стабилизация настъпила при

Комниновата династия (1081 – 1185 г.). Императорите от

тази династия заложили на аристокрацията. Те укрепили

връзките си със знатните родове, като им раздавали пос-

тове и служби. Наложила се пронията. Това била земя, която

държавата давала на аристократите да ползват срещу за-

дължението да участват в армията със собствени отряди.

Нараснал броят на зависимите селяни за сметка на свобод-

ните. Вместо стратиотите – основна войска в предишни-

те столетия, императорите все по-често използвали наем-

ници. Благодарение на търговските привилегии, отстъпени

от Византия, Венеция и Генуа се наложили в средиземномор-

ската търговия.

След 1204 г. част от византийската аристокрация успя-

ла да избяга и да създаде няколко самостоятелни държави в

Мала Азия и в Северна Гърция. Сред тях най-силна се оказала

Никейската империя, чийто владетел Михаил VIII Палеолог

възстановил Византия през 1261 г. Възстановената империя

представлявала бледа сянка на някогашната могъща държа-

ва

. Постоянните конфликти със съседите и вътрешните

раздори я изтощавали.

Гибелта на Византия

За разлика от западноевропейските градове развитието

на византийските било спъвано от всеобхватния контрол

на държавата. Много от тях западнали, а населението им

намаляло. През XII – XIII в., когато Европа направила реши-

телна крачка в своето стопанско и културно развитие, Ви-

зантия изостанала. Поради липса на средства тя дори се

отказала от поддържането на флот. Така станала зависима

от корабите на Венеция и Генуа.

Обхваната от изтощителни борби за императорския

трон в средата на XIV в.

, Византия не успяла да се про-

тивопостави на османските турци. През последния век от

историята на империята обществото се оказало разделено.

Опитите на императорите да сключат уния с Папството, за

да осигурят военна помощ срещу османците, изправили сре-

щу тях голяма част от ромеите. Подчинението на Римската

църква било схващано като предателство. Малко преди прев-

земането на Константинопол

през 1453 г.

византийски-

ят сановник Лукас Нотарас заявил: „По-добре турски тюрбан

в Константинопол, отколкото папска митра (корона)!”.

През ХII – XIV в. съсловното деление на обществото в Западна Европа се

запазило. Появила се прослойката на буржоата.

Византийското общество било раздирано от разногласия и борби за

власт, които улеснили османските завоеватели.

9 Йоан VI Кантакузин на църков-

ния събор от 1352 г.

На миниатюрата фигурата на импе-

ратора заема централно място и е

по-голяма от фигурите на висшите

духовници.

Според вас защо средновековни-

ят художник е използвал този пох-

ват? Припомнете си отношения-

та между императора и патриарха

във Византия.

ЛИЧНОСТ ОТ ЕПОХАТА

8 Йоан Кантакузин (1347 – 1354 г.)

Един от едрите земевладелци във Ви-

зантия, чиито владения се намирали в

Тракия. След продължителна борба с

властващата династия на Палеолозите

се възкачил на трона през 1347 г.

В желанието си да запази властта,

той потърсил военна помощ от ос-

манския султан Орхан. Така османски

наемни войски проникнали на Балка-

ните. Йоан Кантакузин бил обвиняван

от ромеите и балканското население

за последвалото завоевание на по-

луострова. След като загубил трона,

Кантакузин описал събитията от свое-

то време и потърсил оправдание за

действията си.

Повече ползи или беди за ромеи-

те и балканските народи донесли

действията на Йоан Кантакузин?

Аргументирайте се.