114

Българското

общество

(ХII – XIV в.)

КАКВИ различия съществували

във всекидневието на боляри-

те, духовниците и селяните?

Боляри, духовници, селяни

Българското общество през ХII – ХIV в. не се различавало

от европейските. Държавата ръководел цар

. Властта му

била неограничена, защото била дадена от Бог. Той команд-

вал армията, създавал закони и бил върховен съдия. Царска-

та власт се предавала по наследство. Имало три общест-

вени групи – боляри, духовници и селяни

Болярите най-често живеели в крепости или в самостоя-

телни владения. Някои от тях, наричани „велики боляри”, участ-

вали в болярския съвет и управлението, грижели се за двореца

. По-малките области били управлявани от т.нар. малки

боляри, които имали задължението да събират данъци, да охра-

няват пътищата и др. Великите боляри притежавали обширни

земи и често се опитвали да създават собствени държавици.

Духовниците се грижели за религиозния живот, културата и

книжнината. Те живеели в манастири

и сред вярващите.

Селяните били най-многобройната обществена група.

Свободните селяни обработвали собствена земя, плащали

данъци в продукция и в пари. Задължени били да работят

безплатно в полза на царя и болярите. Селяните, които ра-

ботели за болярите, се наричали парици, а тези за манасти-

рите – клирици или манастирски хора. Жителите на селата

били организирани в селски общини, начело с „кнезове”.

Съществувала и малка група от технитари. Това били зана-

ятчиите в градовете или в болярските имения.

Всекидневието

Животът на средновековните българи зависел от място-

то им в обществото. Царят и болярите живеели в прос-

торни и богато украсени дворци. Селяните обитавали хижи

(землянки и полуземлянки). Те били вкопани в земята и изгра-

дени от плетени клони, измазани с глина и покрити със сла-

ма. Имали едно помещение, в центъра на което се намирало

огнището. Животът на селяните бил труден и несигурен

поради болести, войни, неплодородни години.

Българите се хранели предимно с постна храна – хляб,

плодове и зеленчуци. На трапезата на владетеля и болярите

най-често имало месо от домашни животни и дивеч.

Облеклото показвало общественото положение. Госпо-

дарите носели цветни, богато украсени дрехи от коприна

и кожи, скъпи накити и украшения. Селяните се обличали в

ленени и конопени дрехи през лятото и кожени и вълнени –

през зимата. Обували се с цървули.

Празниците на средновековните българи били обвързани

с християнската вяра. Те събирали цели родове и селища на

общи трапези. Започвали с молитва и продължавали с песни,

музика, веселие и хора.

Българското общество се състояло от боляри, духовници и селяни.

Трудът, животът, жилищата, облеклото и празниците се определяли от

принадлежността към обществената група.

СВИДЕТЕЛСТВО ОТ ЕПОХАТА

„За църковните хора направихме тоз

закон – да дава всеки от тях в годи-

ната три дни оране, а през лятото да

добавят в житницата, както е обичаят

и на другите владения; да обработват

църковните лозя…“

Из дарствена грамота за

Хилендарския манастир, 1381 г.

За коя категория хора се отнася

откъсът от грамотата? Какви за-

дължения имали те?

1 Цар Константин Асен и царица

Ирина,

стенопис от Боянската църк-

ва, чиито ктитори (дарители) са се-

вастократор Калоян и съпругата му

Десислава, 1259 г.