142

Делници и празници

От сечивата до дрехите

, почти всичко необходимо

за ежедневието, българите изработвали сами. Децата от

малки помагали в къщната работа и на полето. Повечето

къщи били построени от плет, измазан с глина и покрити

със слама

. Те били едноетажни и често с една-единствена

стая. Обзаведени били скромно – с ниски столчета и кръгла

дървена маса. Спяло се на пода върху сламеници, а понякога и

на ниски дървени одъри (легла). Вечер семейството се съби-

рало край домашното огнище, където се разказвали приказ-

ки, легенди и весели случки. Основните храни били хлябът,

млечните продукти, зеленчуците и плодовете. Месото

присъствало рядко и най-вече на големите празници – Гер-

гьовден, Великден, Димитровден и Коледа.

Животът в селото протичал според сезоните и свърза-

ните с тях земеделски дейности. Нерядко селяните били

спохождани от природни бедствия като градушки и суша,

епидемии, сред които най-страшна била чумата. Често

страдали от войни и разорения след бунтове.

Неотменна част от селския живот били песните, хора-

та и седенките

. Тук били пазени богатите традиции на

устното творчество, красотата на носиите, тъканите и

накитите

. Освен религиозните празници църквата по-

читала и стари обичаи, свързани с труда на хората. Всяко

християнско село имало свой светец покровител, на чийто

ден се правели курбан и общоселски събор.

Градското ежедневие

Животът в града се определял от пазарната улица и

мегдана. На чаршията

били разположени дюкяните

на

занаятчиите и сергиите на търговците. Тук били местата

за почивка и раздумки – баните и кафенетата. От XVI в. ре-

дом до традиционния за турците чай популярност добило

и кафето. На трапезата на по-заможните граждани често

присъствали виното, сладкишите и разнообразните хлебни

изделия.

Домовете на богатите хора се откроявали с каменния си

градеж и просторните зелени дворове. В тях имало отдел-

ни стаи за членовете на семейството, за гости и за слуги.

Стаите били обзаведени с килими, имали полици за съдове и

огнища за отопление.

Така постепенно в града започнали да се променят не

само битът, облеклото и вкусовете на българина, но и раз-

бирането му за света.

Повечето българи живеели в села. Те владеели и наследявали имота си,

но плащали данъци на султана и на спахията.

В градовете българите живеели в отделни махали със свои първенци и

свещеници.

Всекидневието в селото и града се определяло от трудовата дейност на

хората и религиозните празници на всяка общност.

СВИДЕТЕЛСТВО ОТ ЕПОХАТА

„Прекосявайки бързата река и през

различни върхове и скали, стигнахме

накрая до открита равнина… Оттам

навлязохме в истински земен рай

на българските християни, наречен

Чалъкавак (дн. с. Риш, Шуменско).

Тук девойките от селото ни забавля-

ваха вечерта с танци, които изпъл-

няваха без голямо изкуство. Имаше

наивност и простота, което беше

наистина приятно. Жените носят ук-

рашения, нещо като лента, която се

състои от различни сребърни монети,

и големи релефни сребърни гривни.“

Сведения на английски

пътешественик, 1702 г.

Направете изводи за забавления-

та и накитите на българите. Как

ги е описал чужденецът?

6 Българки,

худ. Х. Бек, XVI в.

5 Накити и копчета от Чипровско,

XVI – XVII в.