Славянският

свят

КАК разпокъсаните славянски

племена се обединили и съз-

дали свои държави?

Славяните

От дълбока древност славяните обитавали земите меж-

ду Балтийско море и планината Карпати (дн. Румъния). На

запад граничели с древните германци. Славяните били обе-

динени в племена, ръководени от вождове (

князе

). Най-ва-

жните решения взимало Народното събрание на мъжете

воини. Основното препитание на славяните било земедели-

ето. Те вярвали в много богове, сред които главен бил гръмо-

вержецът Перун. Славянските племена воювали със съседи-

те си за пленници, добитък и др.

През IV – V в. славяните се разселили на изток, запад и юг.

Обособили се три групи: източни славяни (анти), западни

(венети) и южни (славини)

. Славините достигнали грани-

цата на Източната Римска империя – р. Дунав. Започнали да

нахлуват на юг от нея. През първата половина на VII в. те се

разселили в земите на Балканския полуостров.

Държавите на южните и западните славяни

В края на VII в. част от южнославянските племена участ-

вали в създаването на Дунавска България. През VIII – IХ в. и

други южни славяни в западната част на Балканския полуос-

тров обособили свои държави – Сърбия, Хърватия и Словен-

ското княжество.

Между VII – Х в. в Централна Европа възникнали държа-

вите на западните славяни. Най-ранната сред тях държава

на вожда Само просъществувала кратко. През втората по-

ловина на IХ в. княз Ростислав

превърнал Великоморавия

в значима сила. В началото на X в. тя била унищожена от

маджарите. За кратко просъществувало и Блатненското

княжество начело с княз Коцел. Около 870 г. се появила държа-

вата на чехите, която се превърнала в кралство с център

гр. Прага. През 960 г. и поляците започнали държавен живот.

Полските крале установили своята столица в гр. Краков

Чехи и поляци приели християнството от Римската църква

и използвали латинската писменост.

Киевска Русия – държавата на източните славяни

Антите се заселили в обширни територии на Източна

Европа. Дълго време те били разпокъсани. Земите на източ-

ните славяни били подлагани често на нападения от варя-

гите – скандинавци

. През 882 г. княз Олег, който владеел

Новгород, превзел Киев и го направил център на обширна

държава. По-късно княз Светослав (964 – 972 г.) разгромил

хазарската държава. Като съюзник на Византия той пред-

приел два похода срещу България. През 988 г. княз Владимир

приел християнството от Византия и наложил славянската

писменост. Ромейският император Василий II му дал за съ-

пруга сестра си Ана. В края на XI в. Киевска Русия се разпадна-

ла на няколко княжества, които просъществували до ХIII в.

Славянските племена живеели в Европа. Най-влиятелни сред държавите

им били България, Великоморавия, Сърбия, Чехия, Киевска Русия и Полша.

ХРОНОЛОГИЯ

ІV – VІІ в.

– разселване на славяните

VІІ – Х в.

– създаване на славянски

държави

870 г.

– възникнала чешката държава

882 г.

– възникнала Киевска Русия

960 г.

– възникнала полската държава

988 г.

– покръстване на русите

ЛИЧНОСТ ОТ ЕПОХАТА

1 Княз Ростислав

(неиз. – 870 г.)

Опитал се да ограничи влиянието на

немското духовенство във Велико-

моравия и потърсил съюз с Визан-

тия. Братята Константин и Методий

получили поръчение да проповядват

и превеждат богослужебните книги

на славянски език. Великоморавия

се превърнала в притегателен център

за славяните по Средния Дунав. При

княз Святополк учениците на Кирил и

Методий били прогонени. След смър-

тта му започнал упадъкът на Велико-

моравия.

РЕЧНИК

княз

– титла на славянски военен

вожд (владетел)

хазари и маджари

– номадски тюрк-

ски народи