60
КАКВО е общоевропейското
значение на делото на Кирил
и Методий?
Делото на
св. св. Кирил и
Методий.
„Златният век”
на българската
култура
21
Константин и Методий
Двамата братя
1
били родени в гр. Солун в семейството
на висш византийски служител. Владеели отлично славян-
ския език. По-големият, Методий, станал управител на об-
ласт. Константин постъпил в прочутата Магнаурска школа
в Константинопол. След като завършил образованието си,
той привлякъл вниманието на императора с блестящи по-
знания и ораторски умения. Били му възложени духовни мисии
при арабите и хазарите. Насърчени от император Михаил
III, около 855 г. Константин и Методий създали славянската
азбука – глаголицата
2
,
3
. Заедно със своите ученици започ-
нали да превеждат богослужебните книги на славянски език.
Великоморавската мисия
През 863 г. византийският император изпратил Кон-
стантин и Методий във Великоморавското княжество, за
да проповядват християнството на славянски език. Визан-
тия се стремяла да разшири влиянието си сред славяните
с богослужение на разбираем език. В продължение на някол-
ко години двамата братя усърдно проповядвали и обучили
множество ученици. Тяхната дейност срещнала съпротива-
та на немското духовенство, което отричало проповеди-
те на славянски език. Константин починал в Рим през 869 г.
Малко преди това приел монашеското име Кирил. Методий
продължил делото във Великоморавия до смъртта си през
885 г. Преследвани от немското духовенство, учениците им
трябвало да напуснат страната.
„Златният век”
Делото на двамата братя спасил княз Борис. Той приютил
учениците им, насърчил проповедите на славянски език и
разпространението на кирилицата
4
. Били създадени
кни-
жовни школи
в Плиска и в Охрид. Ръководели ги двама от
учениците на Кирил и Методий – Наум и Климент. В тях
били положени основите на старобългарската книжовност.
Симеон продължил започнатото от баща си дело. Той
събрал около себе си книжовници, които създавали “славян-
ски книги”. Столицата Преслав се превърнала в книжовен
и културен център. Най-изявените книжовници били Йоан
Екзарх, Константин Преславски и Черноризец Храбър. Под
ръката на самия Симеон излезли два сборника с поучителни
слова и истории.
Разцвет преживели архитектурата и изкуството. Остан-
ките от строежите в Преслав
6
свидетелстват, че стени
опасвали външния и вътрешния град. Кръглата църква
7
била
украсена с рисувана керамика
5
. Симеон не криел амбицията
си да превърне Преслав в съперник на Константинопол.
Културният разцвет на България през IX – X в. бил наречен
„Златен век”
на старобългарската култура.
z
Спасяването на славянската писменост осигурило на България културен
напредък. Тя станала духовен център на славянските народи.
ХРОНОЛОГИЯ
855 г.
– създаване на глаголицата
863 г.
– Великоморавската мисия
Кр. на IХ – нач. на Х в.
– „Златният
век“ на българската култура
РЕЧНИК
мисия
– дипломатическо представи-
телство или отговорна задача, поръ-
чение
кирилица
– славянска азбука, съз-
дадена в края на IX в. от Климент
Охридски според особеностите на
езика на българите; изместила гла-
голицата
книжовна школа
– литературен и кул-
турен център, в който работят писате-
ли, преводачи, учени, художници и др.
„Златен век“
– времето на разцвет
на старобългарската книжнина и кул-
тура при княз Борис и цар Симеон
1 Св. св. Кирил и Методий,
икона