32
БЪЛГАРСКО СРЕДНОВЕКОВНО ИЗКУСТВО
1.
Ротондата „Св. Георги“. IV в. София
2.
Ангел. Фреска. Ротондата „Св. Ге-
орги“. X в.
3.
Базиликата „Св. София“. VI в.
4.
Мадарският конник. Релеф. VIII в.
5.
Голямата базилика в Плиска (възстановка). IX в.
С приемането на християнството като държавна рели-
гия в Римската империя започва активно църковно строи-
телство, следи от което намираме по цялата територия
на съвременна България . Сред храмовите постройки, дос-
тигнали до нас в сравнително запазен вид, са най-старият
архитектурен паметник в София – ротондата „Св . Георги”
(
1, 2
), построена през IV в ., и базиликата „Св . София” (
3
), из-
градена през VI в . на мястото на съществувал по-рано храм .
През 681 г . прабългарите създават своя държава в долно-
то поречие на Дунав, като включват в нея и славянските
племена, населявали тези земи .
През първите векове след създаването на България пра-
българи и славяни запазват езическите си вярвания .
В близост до село Мадара (Шуменско) и до днес може да
бъде видян един от най-значимите паметници, свързан с пър-
вите български владетели . Това е релефът, известен като Ма-
дарския конник (
4
) . Този релеф всъщност представлява ловна
сцена . Макар и силно пострадал във времето, върху скалите
все още може да бъде различен героят конник . Под предните
крака на коня лежи убит лъв, а конникът е следван от тичащо
куче . Мадарският конник е въплъщение на идеята за мощта
на българския хан . Образът продължава древна традиция,
при която владетелят герой е представян като ловец на кон,
който убива дивото животно, символизиращо хаоса .
Той се намира в близост до първата българска столица
Плиска, съградена още в края на VII в .
След покръстването на българите по времето на княз Бо-
рис в Плиска са издигнати множество църкви . Сред тях е и
Голямата базилика (
5
) . Храмът е имал голям вътрешен двор,
преддверие, а централното помещение е разделено чрез ар-
кади на три кораба . Именно в тази базилика през 886 г . са
посрещнати учениците на Кирил и Методий .