140

ше си хляб с костурката и закусваше. Еню се изправи

пред него, изгледа го продължително, след туй каза:

– Ти какво си направил?

– Какво съм направил! Никому нищо не съм напра-

вил – кротко отвърна Серафим.

– Дал си пари на Павлина, оназ, дето снощи беше

тука, дето искаше пари от мене. Аз сега бях у тях, тя

ми каза. Как тъй даваш пари на човек, когото не позна-

ваш? Че може да те излъже, може да не ти ги върне.

– Ба, ще ми ги върне тя. Нека заведе мъжа си на

болницата, може да му помогнат докторите. А пък

моите пари ще ги върне. На нас, помежду ни, услови-

ето знаеш ли как е? – Когато Господ на нея, и тя на

мене. Аз не бързам.

Еню прехапа устните си и замълча.

– А палто? С какво ще си купиш палто? – каза

той.

– Че нали имам палто? Я го я! – Серафим взе пал-

тото от пейката и го разгъна. – Хубаво си е то, мой-

то палто, нищо не му е...

Той се усмихваше и леко поклащаше глава, като че

броеше кръпките или като че си спомняше нещо. Де-

сет и повече години има, откакто се кани да си купи

палто. Докато беше млад, каквото изкарваше, изпи-

ваше го. Сега вече не пиеше, защото твърде не беше

здрав, но често даваше някому парите си, както беше

ги дал тая сутрин на Павлина. Оттогаз на палтото

му взеха да се явяват тия големи кръпки от сива аба.

– Хубаво си е то, мойто палто – продължи той с

някаква особена радост в гласа си. – Аз като го поза-

кърпя пак, ще прекарам с него и таз зима. Пък ако ми

е писано, с него може да се представя и пред Бога. То

там, на онзи свят, туй палто може да ми помогне.

Може пък там да ми дадат ново палто, златно, тъй

да се каже, скъпоценно...

Серафим говореше на Еня, но не го погледна. Той

пусна палтото на колената си, позагледа се пред себе

си и се усмихна.

Да

разчетем текста

Защо Серафим“ е разказ?

Можем ли да говорим

за наличие на случка? Какво

всъщност се случва в този

разказ?

За колко време се развива

действието?

Колко са героите и с как-

ви черти са разкрити?

Как е представен героят

още в заглавието чрез име-

то си? Отразява ли името

Серафим същността на този

герой (виж Енциклопедия“, с.

142)?

Как е въведен Серафим в

действието – пряко от по-

вествователя или през пог-

леда на друг герой? Какво се

постига чрез такова въвеж-

дане?

Защо Еньо първоначално

не разпознава Серафим? На

какво го оприличава?

Коментирайте портрет-

ната характеристика на Се-

рафим:

Как изглежда този чудно-

ват“ човек?

Как е облечен? Какво

представлява палтото му?

Какво говори облеклото

за социалното положение на

героя? Богат или беден е?

Какво научаваме за лице-

то, за очите, за усмивката

му?

Какви елементи от биог-

рафията на Серафим са раз-

крити и какво добавят те

към представата за него?

ЛЮБОВТА

КЪМ БЛИЖНИЯ