152

от Сретеновия нос като точка, която

е твърде ясно маркирана. Обяснението

изглеждаше горе-долу така:

– Да вземем носа като изходна

точка – и опря показалец в Сретеновия

нос, след това го насочи, влачейки но-

кът през лицето му, към лявото ухо – и

ще тръгнем на изток, т.е. към онази

страна на света, откъдето Слънцето

изгрява, след това ще… Сретене, да си

измиеш ушите, пълни са с кал, като че

ли току-що си излязъл от кочина… след

това ще заобиколим земното кълбо и ще

дойдем от обратната страна на света.

Сретене, още миналия час ти казах да

си подстрижеш косата. Макар на тази

противоположна страна на света да

живеят диваци, аз няма повече да вла-

ча пръст през тази твоя мръсна коса…

Това е онази страна, където е нощ, ко-

гато при нас е ден, и обратно, където е

ден, когато при нас е нощ. След това ще

продължим да вървим напред и напред,

ще преминем през Сретеновото дясно

ухо и пак напред и напред, и ето ни на

Сретеновия нос, откъдето тръгнахме!

Сретен страшно ни допадаше, защо-

то учителят си служеше с него като

с глобус. Изглеждаше ни като истинско

учебно помагало и толкова бяхме свик-

нали с това, че неговата глава наистина

ни приличаше на глобус, който предста-

влява земното кълбо. Неговата рошава

коса ни изглеждаше като праисториче-

ска гора, пълна с диви зверове; неговото

чело ни приличаше на образцова египет-

ска равнина, гъмжащите от диви зверо-

ве джунгли; челото му ни наподобяваше

изораните египетски равнини; носът

му – като недостижим връх на Хима-

лаите, а двете реки, които бликаха от

носа му – на Ефрат и Тигър, които пре-

ди своето устие в устата му се събира-

ха в една река.

Нашето убеждение, че главата му

е същински глобус, беше толкова голя-

мо, че веднъж, когато по време на игра

Станко Милич му разби главата, на въп-

роса на учителя защо е направил това,

Станко отговори:

– Учих по география!

Разбира се, тогава учителят пусна в

обръщение главата на Станко Милич, но

не заради нагледното обучение, а най-ве-

че за да внуши страх, та в бъдеще да не

повреждаме учебните помагала, защото

няма как да захвърли Сретен с разбита-

та глава върху шкафа в директорския

кабинет до онзи, бившия глобус.

А трябва да знаете, че нашият учи-

тел по география имаше доста тежка

ръка и с голяма радост си служеше с нея.

Докато говореше за земните неща, за

реките, планините, езерата и морета-

та – както и да е, но щом се докопаше

до небето и небесните тела, така за-

почваше да ръкомаха и така да ни шама-

росва за нищо, че на нас ни се струваше,

че на небето се случват катастрофални

сблъсъци между планетите.

Така например, когато веднъж ни

обясняваше затъмнението, изкара три-

ма от нас пред дъската. Най-напред

извика Живко, най-големия ученик сред

нас, на когото му бяха наболи мустачки

и когото всички учители съветваха да

се ожени. Извика го и го обърна така, че

всички да го виждаме:

– Живко, въпреки че иначе си истин-

ско магаре, в този случай ще представ-

ляваш Слънцето!

След това се обърна към останали-

те ученици:

– Внимавайте добре, главата на

Живко е Слънцето и тя огрява и Земя-

та, и Луната. Земята, както и досега,

ще бъде Сретеновата глава, а за Луна-

та ще вземем онзи малчуган от втория

чин.

Малчуганът от втория чин бях аз.

– Е, деца, вижте сега: когато Слън-

цето стои тук, където сега е Живко, а

Земята тук, където е Сретен, и Луна-

та тук, където е малчуганът, тогава

Слънцето праща своите лъчи и огрява и

Земята, и Луната. Така ли е?