– Умориха момчето ми, омаскариха

го! – казва тя и се готви да го извлече из

сцената, но я задържат.

Тоя акт имђ бляскав успех. Шекспиро-

вата Офелия не е извличала в една вечер

толкова сълзи...

Последният акт е в гората. Там ед-

на пещера. Из входа є се подава Генове-

ва, облечена в зверски кожи, и детето

є. Една коза, на която са дали крехки

листе да зобе, за да не бяга от сцената,

представлява сърната, която с мляко-

то си ги храни в пещерата. Геновева

приказва жално на детето си за баща

му, но чува лай от ловджийски псета и

пропълзява в пещерата с детето, като

увлича за рога козата, която се опи-

ра. Лаят се усилва и публиката намира

Илийча Любопитния по-изкусен в тая

роля. Той показва още по-голямо усър-

дие, тъй че лаят му разбуди джавка-

нето на няколко кучета отвън. Ето и

графът в ловджийски дрехи се вестява

със свитата си. Зрителите не дъхат:

всички се вторачили как ще се срещ-

нат с Геновева. Баба Иваница се бои да

не отмине и предлага да му обадят, че

там е жена му. Но графът я видял. Той

се навежда и вика в пещерата:

– Ти, който си тук, звяр или човек,

излез!

Но вместо пещерата обади се зала-

та. Раздаде се едно тънко подсвиркване.

Всички се обърнаха смаяни към Стеф-

чова. Той беше се цял изчервил.

– Кой е тоя, дето свири? – извика

гневно Селямсъзът.

Театърът забръмча недоволен.

Огнянов подири с поглед подсвирква-

ча. Като съзря Стефчова, който го гле-

даше безочливо, той му пришушна ниско:

– Ще ти отпоря дългите уши!

Ново изсвиркване, още по-силно. Пуб-

ликата бе втрещена. В миг общо негоду-

вание избухна.

– Хванете го тоя протестанец

, дай-

те да го хвърлим из пенджера

! – изре-

ва свирепо Ангел Йовков, гигант, два и

половина метра висок. Раздадоха се още

гласове.

– Навън, който свири! Стефчов, навън!

– Не сме дошли тука да слушаме пис-

куни и плясканета! – викаше Селямсъзът,

който одеве инак бе разбрал одобрител-

ния знак на Каблешкова.

– Кириак, не възприемам! – извика

сърдито и кака Гинка, до която стоеше

Рада, обляна в сълзи.

Хаджи Смион шепнеше Стефчову:

– Вярвай бога, Кириак, аз ти казах

още одеве: не бива да свириш... Тука на-

родът е прост, нали видиш?

– Защо свири челебият? – попита бе-

ят Дамянча.

Дамянчо вдигна рамене. Беят про-

шушна нещо на едно заптие, което оти-

де при Стефчова.

– Кириак – каза му то полека, – беят

заръча да идеш да изпушиш едно цигаро

вън, като ти се стяга душата.

Стефчов излезе с горделива усмивка

на устата, доволен, че развали впечат-

лението на Огняновата игра. Заедно с

него и смутнята мина. Играта се про-

дължи, графът се намери с изгубената

графиня. Прегръщания, вайкания, сълзи

пак. Публиката се разчувства изново...

Доброто се увенча с пълно тържество

над злото. Графът и графинята си раз-

казват един другиму мъките в радост-

та. Баба Петковица им думаше:

– Идете си, баби, у вас, па се сгова-

ряйте веке

, не вярвайте на тия прок-

лети Голосовци...

омаскарявам –

Обезобразявам, осрамвам.

протестанец –

съвр. протестантин – 1.

прен. Отклоняващ се от правата вяра. 2.

Последовател на религиозни учения и секти в

християнството, възникнали в Европа през

XVI век по време на борбата на селяните и

зараждащата се буржоазия против феодал-

ния строй и католическата църква.

пенджер –

Прозорец.

сговарям

се

– Уговарям се.

веке

– Вече.