128
Христо Димитров Измирлиев
е роден през 1898 г. в Кукуш. Пър-
воначално учи в родния си град, а в
периода 1908 – 1910 г. продължава об-
разованието си в София, където се
премества по здравословни причини
и живее в дома на дядо си по майчина
линия – отец Атанас Кръстев. Там
малкият Христо попада в една кул-
турна среда, която му дава възмож-
ност да разгърне литературните
си интереси и да се запознае лично
с такива класици на художествено-
то слово като Елин Пелин и Пенчо
Славейков.
През 1913 г., след избухването
на Междусъюзническата война, заед-
но с хиляди българи семейството на
Смирненски напуска опожарения Ку-
куш. След като се установява оконча-
телно в София, Христо се записва в
строителния отдел на Техническото
училище, а впоследствие постъпва
във Военното училище. Семейство-
то му живее мизерно в крайните
градски квартали, поради което бъ-
дещият поет често работи като
продавач на вестници, като писар,
земемер или репортер.
Христо
Смирненски
(1898 – 1923)
Братчетата
на Гаврош
И ето босоногите. Три, четири, шест. Впрег-
нати в мънички колички, натоварени с дърва и
съчки, те опъваха мускулите на своите млади
тела...
Малки роби, впрегнати в ярема на своята бед-
нота, деца, в чиито очи гори тихата скръб на
старци.
Христо Смирненски
Ти целия скован от злоба си,
о, шумен и разблуден
1
град,
и твойте електрични глобуси
всуе
2
тъй празнично блестят!
Че всяка вечер теменужена
ти виждаш бедните деца
и обидата незаслужена
по изнурените
3
лица.
Съдбата рано ги излъгала,
животът сграбчил ги отвред
и ето ги: стоят на ъгъла,
с прихлупен до очи каскет.
Какво им даваш от разкоша си
ти – толкоз щедър към едни,
а към бездомните Гаврошовци
жесток от ранни младини?
Пред твоите витрини блескави
накуп застават често те
и колко скръб в очите трескави,
и колко мъка се чете!
Но тръгват си те пак одрипани,
с въздишки плахи на уста,
а тез витрини са обсипани
с безброй жадувани неща...
Ти целия скован от злоба си,
о, шумен и разблуден град,
и твойте електрични глобуси
всуе тъй празнично блестят!