141

Какво разбираме за героя

от думите на повествова-

теля:

„Две-три врабчета под-

скачаха към Серафима и той

се пазеше да не мръдне, за

да могат да си вземат някоя

трохичка“

Как е въведена в дейст-

вието Павлина? Какво науча-

ваме за съдбата є от разго-

вора с Еньо?

Как се отнася Еньо към

своята кръщелница? Комен-

тирайте думите и тона му.

Как двамата герои се раз-

криват чрез речта си?

10.

Какво откроява повест-

вователят чрез действията

на Серафим? Как го характе-

ризира чрез труда му и чрез

мястото, което си избира за

нощувка?

11.

Как Еньо тълкува жес-

товете на Серафим (когато

на два пъти го вижда да пипа

пазвата си)?

12.

Как е представена чрез

сюжета основната тема на

разказа – за добротворство-

то? По какъв начин повест-

вователят разкрива постъп-

ката на Серафим – даването

на парите на Павлина?

13.

За какво говори това,

че Еньо е бил у кръщелница-

та си, преди да отвори ка-

фенето?

14.

Каква е реакцията на

Еньо? Защо укорява Серафим?

15.

Какъв е мотивът (при-

чината) на Серафим да даде

парите и като какъв човек го

разкрива този мотив?

16.

Как въздействат пос-

тъпката и думите на Сера-

фим върху Еньо? Коментирай-

те смисъла на изречението:

„Еньо прехапа устните си и

замълча“

17.

На какво Серафим учи

Еньо с постъпката си?

Да четем с разбиране

„Серафим“ е един от най-кратките разкази на Йовков, в

който почти нищо не се случва, но пък е изключително богат

на послания за добротата, безкористната щедрост, милост-

та и любовта към ближния.

Още заглавието насочва към представата за светост-

та на героя, за неговата различност от баналния ежедневен

свят на останалите хора. „Серафим“ означава шестокрил ан-

гел, въплъщение на праведност и духовна красота, невидим и

безплътен пратеник на Бога. Такъв е и героят –

„чудноват“

способен да извърши чудото на милосърдието и грижата за

ближния. Повествователят избира да го представи през по-

гледа на другия герой в разказа – Еньо. Ако Серафим се скита

по селата без дом, колкото да припечели, за да преживява,

Еньо е от ония, които,

„кога имат пари, къщи правят“.

Така

още началото на разказа противопоставя кафеджията на

„тоя чудноват човек, нито селянин, нито гражданин, дрипав,

окъсан“.

Най-силно впечатление от портретната характе-

ристика на Серафим прави палтото му – старо,

„оръфано,

разнищено, навред продупчено, навред кърпено“

. Това не е прос-

то дреха, а видим материален знак на невидимата духовна

същност на героя. Всяка кръпка по него е едно добро дело,

сторено заради „другите“, заради хората. Затова и Еньо не

го разпознава. Свикнал да вижда реалността, кафеджията

не успява да зърне истинската същност отвъд видимото,

не успява да съзре богатата душа, скрита зад парцаливите