142

18.

Защо в края на разказа

отново се появява мотивът

за палтото на Серафим?

За какво свидетелстват

кръпките по него?

Как вижда себе си и пал-

тото си Серафим в отвъдния

свят?

19.

За какво говори усмив-

ката на героя, с която за-

вършва разказът?

дрипи. Затова го определя като

„таласъм“, „плашило“, „из-

паднал германец“.

А скитникът му прощава с така характер-

ната си усмивка.

Кроткият поглед, тихият говор, вниманието към мъ-

ничките врабчета и техния дял от хляба му издават благия

характер на Серафим. Ненадейно обаче той става неволен

свидетел на разговора между Еньо и неговата кръщелница

Павлина. Странникът чува разказа на жената за страдание-

то на семейството є, за бедността и болестта. Чува гласа

на болката, на търсеното съпричастие, на плахата надежда

за спасение. Става свидетел и на грубия отказ на Еньо да по-

могне на своята сродница. Неговите викове и крясъци са ясен

знак на бедната му душа. Серафим не го съди, но думите

„Си-

ромашия до шия“

разкриват милосърдието му, от една стра-

на, и прокрадналото се недоверие към кафеджията, от друга.

Нови характеристики към образа на странника добавят

епизодите, в които повествователят насочва вниманието

към труда на героя и към мястото, което избира за нощув-

ка. Серафим подрежда разхвърляните пред кафенето камъни,

премита, донася вода, а когато се стъмва, отказва да нощу-

ва под покрива на кафенето, а си постила легло

„точно по

средата на мегданя“

, под безкрайното Божие небе. Там се чув-

ства свободен и щастлив.

Оказва се обаче, че свободата и щастието на Серафим са

неговата човешка същност. Това са свободата да даряваш на

другите и малкото, което имаш, и това да те прави щаст-

лив. Щастие и свобода, непознати за Еньо. И тук повество-

вателят избира интересен похват. Самото действие на ге-

роя – даването на парите за лечението на болния Павлинин

мъж, не е представено пряко. То не се случва „пред очите“ на

читателя. За постъпката на Серафим научаваме от думите

на Еньо. И това е най-важният момент от разказа, в който

най-ярко звучи идеята за безкористното добротворство, за

вярата в човека и любовта към човека. Кръстникът отказ-

ва да помогне на бедната си роднина. Серафим дава припече-

лените за ново палто пари на непознатата жена. И не иска

никакви гаранции за връщането им. Този момент е важен и

с нещо друго освен с щедрия жест на бедняка. Оказва се, че

именно той, окъсаният, парцаливият, „

изпадналият герма-

нец

“ може да се превърне в нравствен пример за Еньо. Мъл-

чанието и прехапаните устни на кафеджията са знак, че пре-

живява някакво духовно просветление и че може би е разбрал

урока по човечност и доброта.

Кръщелница –

Жена, която като малко момиче е кръстена в

християнската вяра с помощта на своя кръстник. Павлина е

кръщелница на кръстника си Еньо.

Енциклопедия

Серафим

еврейска

дума и означава „огнен“,

„възпламеняващ“, „изгарящ“.

Серафимите са ангели от

висш чин, изобразявани с

шест крила. Те „изгарят“ от

любов към Създателя и „въз-

пламеняват“ и хората да

обичат Бога и ближния, да

търсят доброто и да пра-

вят добро. В библейските

представи ангелите са без-

плътни същества, населява-

щи отвъдното простран-

ство. Те са Божии пратеници

и осъществяват връзката

между световете – вечния,

божествения и земния, чо-

вешкия.

Шестокрил серафим

Михаил Врубел

(1856 – 1910)