176

Създаване на характеристика

на герой в художествен

текст

Характеристика на Бойчо Огнянов вър-

ху главата „Радини вълнения“

(Характеристика на герой в художест-

вен текст)

Встъпление:

Бойчо Огнянов е един от главните герои

в романа „Под игото“ и основно действащо

лице в главата „Радини вълнения“ заедно с

младата учителка и с Кириак Стефчов. В сю-

жета на текста той се появява неочаквано,

за да разведри тягостната и потискаща ат-

мосфера след изпитването на Стефчов. Деца-

та са уплашени от неясните за тях въпроси,

зададени с високомерие, студенина и нетак-

тичност, майките са стреснати, цялата

публика чувства „мъка и товар на душата“.

Появата на Огнянов, думите и действията

му, добронамереното му отношение към де-

войчетата вдъхват уважение, връщат спо-

койствието и радостта от знанието.

Изложение:

Първоначалното представяне на героя в

тази глава е чрез речевата му характеристи-

ка. След като приковава всички погледи, той

се обръща към изпитвалия до този момент

Стефчов. В репликата на Огнянов към него

се чете нескрит укор. Става ясно, че Бойчо е

загрижен за „тия неопитни деца“, съчувства

им и не приема „неясните и отвлечени въпро-

си“, които биха затруднили и много по-голе-

ми ученици. Така още с появата си героят се

противопоставя на Стефчов с добротата,

разбирането и съчувствието си.

Обогатяването на представата за поя-

вилия се ненадейно млад мъж чрез реакциите

на публиката не закъснява. Всички изпитват

облекчение. Сковаността, мълчанието, стра-

хът са заменени от одобрение и симпатии.

Портретът на героя също допринася за ува-

жението и доброто отношение към него. Ли-

цето му впечатлява с благородното си излъч-

ване и с отпечатъка на страданието върху

него, а в погледа му се четат мъжественост

и духовна сила, които покоряват и очаро-

ват. Името на героя, „ново и странно“, бър-

зо влиза в сърцата на хората. То се свързва с

представата за борбеност и решителност и

подсказва бойкия му дух и огнения темпера-

мент, възпламеняващи душите.

Бойчо Огнянов все по-ясно се разкрива

пред читателите и пред публиката по вре-

ме на изпита с простичките въпроси, кои-

то задава на момичетата. Това са същите

неща, за които е питал и Стефчов, но звучат

конкретно и точно, с добронамерен тон. Де-

цата, „изпоплашени до подивяване одеве“,

бързо връщат спокойствието си и с радост

отговарят на въпросите на този човек, в чи-

ето лице откриват свой приятел. Кротки-

ят и благосклонен поглед на Огнянов, поощ-

рението, което получават при всеки верен

отговор, обръщенията към девойчетата с

личните им имена връщат доверието и ус-

мивките в очите им и ги карат да заобичат

този доскоро непознат за тях, но толкова

благороден и добър човек.

С вежливостта и учтивостта си, със своя-

та толерантност и тактичност, с чувството

си за справедливост Бойчо завладява душите

на хората, привлича на своя страна „всичките

честни сърца“ и става „героят днес“. В непре-

кия „двубой“ с високомерния и заядлив Стефчов

Огнянов е моралният победител.

Най-развълнувана от неговите думи, от

постъпките и действията му обаче е Рада.

От притесненията є, от загубата на само-

обладание, от страха, който е изпитвала

доскоро, вече няма и следа. Младият мъж с

достойното си поведение е успял да върне и

нейното чувство за достойнство и да пре-

дизвика в сърцето є нови вълнения – въоду-

шевление, възторг, възхищение, признател-

ност. А от края на тази глава става ясно, че

Бойчо е пробудил най-прекрасното чувство в

душата є – любовта: „Подир него Рада вече

никого не виждаше от гостите, които се

прощаваха с нея“.