22
Иван Вазов
(1850 – 1921)
Неслучайно Иван Вазов е наречен
„народен поет“, „певец на България“
и „патриарх на българската литера-
тура“. Дълбоко свързан с родината и
народа си, той откликва на труднос-
тите, изпитанията и предизвика-
телствата пред България и възпява
ценностите, надеждите и мечтите
є. В забележителното си творчест-
во поставя началото на всички ви-
дове литературни текстове. Автор
е на стихотворения („Българският
език“, „Левски“, „Опълченците на
Шипка“), на разкази („Една българка“,
„Иде ли?“, „Дядо Йоцо гледа“), на по-
вести („Немили-недраги“, „Чичовци“),
на романа „Под игото“, на пиеси и др.
Иван Вазов е роден през 1850 г. в
Сопот в семейството на търговец.
От баща си наследява родолюбието,
а от майка си – интереса към народ-
ните песни. Образованието си полу-
чава в местното училище, в Калофер
при даскал Ботьо Петков – бащата
на Христо Ботев, и в Пловдивската
гимназия. Още като ученик пише пър-
Отечество любезно,
как хубаво си ти!
I
Отечество любезно
1
, как хубаво си ти!
Как чудно се синее небето ти безкрайно!
Как твоите картини меняват се омайно
2
!
При всеки поглед нови, по-нови красоти:
тук весели долини, там планини гиганти,
земята пълна с цвете, небето със брилянти
3
.
Отечество любезно, как хубаво си ти!
II
Коя земя от теб е по-пъстра, по-богата?
Ти сбираш в едно всички блага и дарове:
хляб, свила, рози, нектар, цветя и плодове,
на Изтока светлика
4
, на Юга аромата;
горите ти са пълни с хармония и хлад,
долините с трендафил, гърдите с благодат.
Коя земя от теб е по-пъстра, по-богата?
III
Отечество, не си ли достойно за любов?
Кой странник без въздишка можђ да те остави?
Кой има сила твойте картини да забрави?
Що нямаш ти? Що липсва под синий ти покров
5
в случђй, че Бог би искал Едема да премести
и своя рай прекрасен при Емус
6
да намести?
Отечество, не си ли достойно за любов?
IV
Ти рай си, да; но кой те прилично оценява?
Не те познават даже децата ти самє
и твойто име свято не рядко ги срамє!
Какъв ли свят прекрасен в теб йоще
7
скрит
остава?
Какви ли тайни дремят, богатства, красоти
по твоите долини, поля и висоти?
Ти рай си, да; но кой те прилично оценява?
Аз пях за България, защото я обичах; аз на-
саждах в младите души вяра и обич към своето,
защото бях син на България; аз прославих нейната
божествено хубава природа, защото бях очарован
от нея; аз се вглъбих в историята є, защото бях
пленен от величието на нейния минал живот...
Иван Вазов