та стая. Той пригласяше на танцовите

си упражнения с плътно и фалшиво та-

наникане, наподобяващо кошер с обезу-

мели пчели. (…)

През цялото това време аз го наб-

людавах, без да мога да откъсна очи,

забравил за тетрадката пред мене. Ма-

тематиката не беше от предметите, в

които имахме успех.

По география имахме по-голям напре-

дък, защото Джордж съумяваше да при-

даде по-зоологична окраска на уроците.

Рисувахме гигантски карти с нагънати

планини, а после попълвахме най-инте-

ресните места, като правехме и рисун-

ки на по-вълнуващата фауна, която се

намира там. Така за мене най-важните

продукти на Цейлон бяха тапирите и

чаят; на Индия

–

тигрите и оризът; на

Австралия

–

кенгуруто и овцете; а си-

ните извити течения, които рисувахме

през океаните, носеха китове, албатро-

си, пингвини и моржове, както и ура-

гани, попътни ветрове, хубаво и лошо

време. Картите ни бяха произведение на

изкуството. Главните вулкани изригваха

такива огньове и искри, че човек се бо-

еше, да не би да подпалят хартиените

континенти; световните планински ве-

риги бяха толкова сини и бели от ледо-

ве и сняг, че ни побиваха тръпки само

като ги погледнехме. В кафявите ни, на-

поени със слънце пустини имаше купи-

ща гърбести камили и пирамиди; прок-

радващите се ягуари, гъвкавите змии и

начумерените горили с мъка си пробива-

ха път през гъсти и пищни тропически

гори, а по края им мършави туземци ле-

ниво изсичаха нарисуваните дървета и

разчистваха полянки

–

явно с цел там с

несигурни букви да бъде изписано „кафе“

или например „зърнени храни“. Реките

ни бяха широки, сини като незабравки,

целите в лунички от канутата и кроко-

дилите. Океаните ни бяха всичко друго,

но не и празни

–

там, където не бяха

разбушувани от яростните бури или не

бяха събрали води за някоя будеща страх

приливна вълна, надвиснала над отдале-

чен и покрит с недорасли палми остров,

те бяха пълни с живот. Добродушни

китове позволяваха на непригодени за

плаване галеони

, въоръжени с гора от

харпуни

, да ги преследват неумолимо;

любезни октоподи с невинен вид нежно

прегръщаха малки лодки с пипалата си;

китайски джонки

с жълтеникав екипаж

бяха следвани от опасни, страшно озъ-

бени акули, а облечени с кожи ескимоси

гонеха стада тлъсти моржове през ле-

дените полета, гъсто населени с поляр-

ни мечки и пингвини. Това бяха карти,

които имаха свой живот, карти, които

човек може да изучава, да не одобрява

или да внася поправки; накратко – кар-

ти, които наистина имат смисъл.

Опитите ни с историята отна-

чало не бяха особено успешни, докато

Джордж не откри, че като добавя за

гарнитура множество противни факти

със зоологическа окраска и ги поръсва с

напълно странични подробности, успя-

ва да ме заинтересува. Така аз станах

специалист по някои исторически дан-

ни, които, доколкото зная, дотогава не

са били установявани. Затаил дъх, урок

след урок следях пътя на Анибал през

Алпите. Причината, поради която той

извършваше такъв подвиг, и това, което

възнамеряваше да прави, когато ги пре-

коси, бяха подробности, които почти не

ме засягаха. Нищо подобно

–

интересът

ми към тази според мене лошо замисле-

на експедиция се криеше във факта, че

знаех по име абсолютно всеки слон. Зна-

ех също, че Анибал е отделил специален

човек не само да храни животните, но

да им раздава мехове с топла вода, кога-

то времето се застуди. Този интересен

факт явно се беше изплъзнал на по-се-

риозните историци. Друго, което пове-

галеон

– Ветроходен тримачтов военно-

транспортен кораб.

харпун

– Уред за подводен риболов; представ-

лява копие, прикрепено на дълга връв.

джонка –

Вид

китайски

ветроходен кораб.