изглеждаше неподвижна и прозрачна и

трудно можеше да повярваш, че това

е наистина вода. Рибите бавно се носе-

ха над набраздения от вълните пясък,

сякаш бяха замрели във въздуха, а през

шестте фута

дълбока чиста вода се

виждаха камъни, на които актиниите

повдигаха нежните си разноцветни пи-

пала, и се движеха рачета пустинници,

помъкнали своите приличащи на пумпа-

ли къщи.

Събличахме се под маслиновите дър-

вета, нагазвахме в топлата бистра

вода и се отпускахме по корем над ка-

мъните и храстите от водорасли, като

от време на време се гмуркахме, за да

извадим на повърхността нещо, което

привлечеше погледа ни: някоя по-ярка

мида или рак пустинник с огромни раз-

мери, понесъл актиния на черупката си

като шапчица с розово цвете. Тук-там

по песъчливото дъно растяха на ребро-

видни лехи черни лентовидни водорасли

и сред тези водорасли живееха морските

краставици

. Както газехме и гледахме

надолу, виждахме дъното под лъскавите

тесни листенца на зелените и черните

водорасли, които растяха редом и се

преплитаха, а ние висяхме отгоре като

ястреби, замрели неподвижно във въз-

духа над непозната гориста местност.

В празните пространства между водо-

раслите лежаха морските краставици –

може би най-грозните представители

на тази фауна. Дълги около шест инча

те изглеждат точно като гигантски

наденици, направени от дебела кафява

месеста кожа – неоформени примитив-

ни гадинки, които лежат неподвижно,

преобръщат се лениво от морското

вълнение, всмукват вода през единия си

край и я изпускат през другия. Някъде

вътре в наденицата микроскопичният

растителен и животински свят се пре-

цежда и преминава в простия механизъм

фут –

Мярка за дължина, равна на 30,48 см.

морска

краставица

– Низше морско животно.

инч

– Мярка за дължина, равна на 2,54 см.

на стомаха. Никой не би казал, че мор-

ските краставици водят интересен жи-

вот. Те глупаво се въргалят по пясъка

и всмукват вода с еднообразна последо-

вателност. Трудно е да повярва човек,

че тези охранени същества могат някак

да се защитават или че може да им се

наложи да се защитават, но всъщност

те притежават необичаен метод да по-

казват своето недоволство. Извадиш

ли ги навън, изстрелват струя вода от

единия си край, и то явно без да на-

прягат мускулите си. Точно тази тяхна

прилика с „воден пистолет“ ни подсказа

да измислим една игра. Всеки се въоръ-

жаваше с краставица и стреляхме, като

отбелязвахме как и къде водната струя

стига морската повърхност. После се

премествахме на това място и този,

който откриеше най-много морска фа-

уна там, печелеше по точки. Поняко-

га, както във всяка игра, страстите се

разгаряха, отправяхме си възмутени об-

винения в лъжа и се препирахме. Точно

тогава открихме, че морските краста-

вици са удобно оръжие срещу врага. След

като използвахме услугите на наденици-

те, ние винаги отивахме с плуване към

дълбокото и ги връщахме във водорас-

ловите гори. Следващия път, когато се

гмурнехме, ги намирахме точно там,

може би дори в същото положение, в

което ги бяхме оставили – кротко тър-

каляни напред-назад от вълните. (…)

Морето беше като топла коприне-

на завивка, която плавно носи тялото

ми насам-натам. Нямаше вълни, а само

това нежно подводно движение – пулсът

на морето, което леко ме люлееше. Око-

ло краката ми проблясваха и трепкаха

разноцветни рибки и се изправяха на

глава, когато се опитваха да ме заха-

пят с беззъбите си венци. В оклюмали-

те маслинови горички цикадите тихо си

шепнеха…

Превод Огняна Иванова